Есенната република [bg]

— Благодаря ви, че дойдохте, госпожо — каза той на Хеви.

— Не, аз ви благодаря, инспекторе. Дори да имах още хиляда офицери, които да претърсват града, пак нямаше да ми стигнат. Хората ми не биха могли да разкрият всичко това. Вие наистина сте сред най-добрите.

— Това е много любезно от ваша страна, госпожо. А онзи закон, който споменах…

— Вече трябва да е вписан. Със задна дата, разбира се. Не е нещо, което по принцип бих направила, но след като нашият Чудак-детектор на лъжата разпита Дени, трябва да подсигурим доказателствата си.

— Благодаря ви, госпожо.

— Сигурен ли сте, че искате да се возите с нея? — попита комисарят.

— Да. Най-добре да я разпитам насаме.

— Нищо от казаното не може да бъде официално използвано.

— Разбира се. Само за собствено спокойствие.

Адамат си взе довиждане с комисаря и се качи в каретата, където Черис седеше и се взираше в отсрещния прозорец. Маската ѝ на озадачена и разгневена бизнес дама бе свалена и отдолу оставаше някой, който бе изморен и леко раздразнен. Каретата потегли и Адамат задели няколко минути да я огледа, преди да заговори.

— Защо? — попита той.

Черис се извърна сякаш за първи път забелязваше присъствието му в колата.

— Защото Рикар е идиот — отвърна тя. — Можете да му кажете, че съм го казала. Той несъмнено е визионер и това действително е в негова полза. Но той е глупак и ще бъде ужасен премиер.

— Значи признавате?

— Изглежда, вече знаете истината, така че какъв е смисълът да отричам? — Тя въздъхна. — Средствата ми изтъняха, инспекторе. Необходимостта да разчитам на хора като Дени кара стомаха ми да се преобръща. И може да сте сигурен, че банкерът ми няма да намери работа никъде в Деветте.

— Смятате, че ще разполагате с подобно влияние, след като това се разчуе?

— Участието ми ще бъде забравено до една година. Дени ще бъде екзекутиран, а аз ще платя голяма глоба и ще изгубя позицията си в профсъюза, но пак ще се изкача до върха.

— И предполагам, ще накарате враговете си да страдат?

— Обикновено не прибягвам до убийство, инспекторе. Не убивам и не осакатявам, освен ако съм лишена от други опции. Но да, ще ги накарам да страдат. Ще унищожавам репутации, ако ми е угодно. Трябва да го знаете, щом сте ме разследвали.

Разследването на Адамат беше шеметна вихрушка, траяла едва шест часа между залавянето на Дени и пристигането пред вратата на Черис. Той изсумтя в отговор.

— Всъщност — добави Черис, — удивена съм, че ми позволявате да узная за вашето участие.

— Разправял съм се и с по-големи злодеи. — Адамат почувства леко съмнение и се зачуди дали това не беше лоша идея. Вероятно предупреждението на комисаря бе съдържало нещо, което той бе пропуснал. Нищо не сочеше, че Черис е чудовището, което беше Ветас, но вероятно нямаше да е излишно да бе взел предпазни мерки.

Черис изви леко устни в знаеща усмивка. Адамат присви очи, запитал се дали тя знаеше за Ветас. Може би да. Предвид връзката ѝ с Рикар, не беше изключено.