Есенната република [bg]

Прекосиха още две улици, като внимателно наблюдаваха войниците по фланговете си, които се държаха на разстояние.

— Какво чакат? — попита Влора.

Таниел се питаше същото. Превъзхождаха ги по брой. Дори Влора да детонираше всичкия им барут — а тя нямаше да го направи, не и с всички тези хора наоколо — можеше да пропусне някои от тях и те да приближат с щикове и мечове или по-лошо — имаше вероятност някои да разполагат с въздушни пушки.

Старата баня представляваше руини на триетажна сграда в края на улицата. Вратите и прозорците бяха заковани и по тях имаше знаци, предупреждаващи местните деца, че мястото е опасно за игра. Таниел мерна бруданска униформа на пътя пред тях.

— Изпреварили са ни — изръмжа той.

— Не е само това. — Влора бе пребледняла. Не беше нужно да довършва мисълта си. Таниел усещаше как Привилегированите се приближават към тях — един отпред и един отзад. Това бяха чакали войниците. Как, в името на бездната, бяха успели да повикат двама Привилегировани толкова бързо? Или двамата с Влора бяха невероятни каръци, или бруданският командир беше предвидил, че ще му трябват подкрепления, щом похитителите на Ка-поел се върнеха.

— Бързо! — каза той.

Заобиколиха по уличка, минаваща зад банята. Таниел подпъхна щика си под преградата на задната врата и я откърти.

Пропука мускет и Таниел се отдръпна, а в стената до него се заби куршум. Той откърти още една летва, а Влора успя да стреля и свали войника в началото на уличката. Таниел блъсна с рамо заключената врата и след два тежки удара я разби. Двамата забързаха навътре.

— Привилегированите приближават — каза Влора.

— Знам! Къде е проклетият канал?

— В мазето. Надолу по коридора. Давай, давай!

Таниел се затича през тъмния, влажен коридор на банята, покрай обгърнати в сянка и пълни с мътилка бани. Зад тях, на адрански, но с акцент, извика глас:

— Адрански войници, предайте се!

Таниел забави ход, за да изтика Влора пред себе си, и вдигна пушката. Зачака в тъмнината на една врата и след малко главата на войник изникна в рамката на задния вход на банята.

Куршумът му го уцели между очите. Имаше викове и Таниел почувства натиска на призована в този свят магия. Той се затича с всички сили след Влора, надолу по стълбите и сред мрака на мазето. Допълнителна доза барут му позволи да вижда по-добре. Откри Влора в най-отдалечения край на стаята. Беше махнала решетката на канала и пускаше дисагите си в дупката.

Таниел дочуваше тропането на стъпките по пода над тях.

— Защо Привилегированите не атакуват? — попита той.

— Тихо! — каза тя. — Върви, веднага! — Той я усети как се домогва до барута на войниците и взривява няколко подбрани заряда, за да всее смут. Звукът от експлозиите отекна из сградата.

Таниел се спусна в отводнителния канал, ръцете му се плъзнаха по ръждясалата стълба, прикачена към стените. Слиза, докато краката му не докоснаха вода, след което се пусна и прелетя последните няколко метра към пода на дренажа.