Есенната република [bg]

Икономът като че ли щеше да продължи да спори, но един поглед към каменните лица на полицаите явно го разубеди. Мъжът като че ли се сви.

— В дневната е. Но комисарю, тя има гости. Вероятно това може да се отложи за друг ден.

Хеви го отмести от пътя си с бастуна и го подмина. Адамат я последва.

Един от полицаите отвори вратата към всекидневната и Хеви влезе вътре сякаш беше в собствения си дом. Двама мъже седяха в кресла до прозорците, а двата дивана бяха заети от четири жени, едната от които беше лейди Черис. Разговорът им секна по средата на изречението и всички изгледаха с изненада комисар Хеви, а Адамат застана в ъгъла с шапка в ръка.

Той нямаше желание да извърши този конкретен арест. Всичко, включително и думите на Рикар, сочеше, че лейди Черис ще бъде хлъзгава като змия.

— Комисар Хеви! — каза лейди Черис и се изправи. — Не ви очаквах днес. Позволете да ви представя лорд Елмор от Националната банка на Нови. Мисля, че другите ги познавате.

— Очарована съм, лорд Елмор. Лейди Черис, тук ли искате да го направим, или желаете първо да изпратите гостите си?

Черис се навъси и замига ожесточено.

— Какво имате предвид?

Адамат прочисти гърло и погледна многозначително към полицаите, пазещи на вратата, макар да знаеше, че Черис само се прави на неразбираща.

— Ах. — Черис преглътна тежко. — Лорд Елмор. Приятели. Бихте ли желали да продължим разговора си утре?

Господата и дамите се изправиха и лорд Елмор стисна ръката на Черис, докато в същото време хвърляше мрачни погледи към комисаря.

— Разбира се. Моля да ни уведомите, ако можем да направим нещо за вас. — Те излязоха от стаята и Адамат се заслуша, за да се увери, че са напуснали къщата. След като си отидоха, лейди Черис се отпусна на един от диваните.

— За какво е всичко това, Хеви?

— За вас съм „комисарю“, милейди. И моля, станете права. Арестувана сте за опита за убийство на Рикар Тамблар. Мисля, че можем да ви спестим белезниците, стига да дойдете доброволно.

Ноздрите на Черис се разшириха.

— Опит за убийство? Едва не умрях в бомбената атака! За какво говорите?

— Имаме значителни основания да вярваме, че сте инициирали атаката над седалището на Благородните воини на труда.

По-значителни отколкото самата Хеви би дала да се разбере, разсъди Адамат. Дени от Родигас бе признал пред Чудака на комисаря — онзи, който можеше да разпознае лъжа, щом я чуе. Лейди Черис лично го бе наела за работата.

— Аз? Ръката ми беше счупена от падаща греда! — Черис размаха лакътя на все още превързаната си ръка. — И имате наглостта да ме обвините в подобно нещо.

Хеви въздъхна.

— Имаме значително количество доказателства, милейди.

— Доказателства? Какви доказателства? Няма нищо, което може да ме свърже с подобно престъпление! Щях да вечерям с Рикар довечера. Мислите ли, че ще вечерям с мъж, когото съм се опитала да убия? Вие, господине. Инспектор Адамат, нали? Вие сте приятел на Рикар. Той вярва ли, че съм способна на такова нещо?