Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
В поведението й пролича желание да прикрие наранената си гордост. Кейт ясно усети, че зад маската на безразличието пулсира болката. Очевидно това момиче се страхуваше да покаже колко е уязвимо. След срещата с тираничния Ед Дентън и покорната му съпруга, Кейт получи доста по-ясна представа за униженията, на които е била подложена тяхната дъщеря. И разбра как се е създала дебелата защитна обвивка в душата й. Всяко дете се нуждае от сигурност, от изолация срещу хората, които са длъжни да му дават закрила, но вършат точно обратното…
— Честно казано, останах с впечатлението, че майка ти е склонна да ни помогне… — започна тя, изчака реакцията на Сандра, която обаче остана с наведена глава. — Но тя изпитва ужас от баща ти… Все пак пожела да види снимката на Джими и остана доволна…
— Сигурно — сви рамене Сандра, без да вдига глава.
— Разговаряхме и с някои от твоите учители — смени тактиката Кейт. — Особено интересна се оказа госпожа Люис…
В очите на Сандра се промъкна сянка на безпокойство.
— От нея научихме, че си била подложена на сексуално насилие от баща си…
— Нямаш право да вършиш подобни неща! — скочи на крака Сандра и по лицето й изби необичайна руменина.
Униформената надзирателка разтревожено надникна през решетъчното прозорче. Кейт й направи знак да не се безпокои и посочи стола на Сандра.
— Имам право! — решително отвърна тя. — Като твой адвокат аз съм твърдо решена да те защитавам по най-добрия начин, а това означава да открия всичко за теб. Дори онова, което не желаеш да споделиш!
Тялото на Сандра гневно се размърда върху стола.
— Това вече е без значение, нали?
— Не съм много сигурна — въздъхна Кейт. — Надявам се, че ти ще ми разкажеш всички подробности…
— Но той се измъкна, нали? Никой не ми повярва!
— Да — призна Кейт, доловила горчивината в гласа на младата жена. — Наистина се е измъкнал, но все пак има хора, които са ти повярвали. Учителката и лекарката. А също и жената, която ти е дала подслон…
— И с нея ли се видя?
— Да. Праща ти сърдечни поздрави. — Не пропусна да отбележи как лицето на Сандра се смекчава и в чертите й се промъква някаква младежка безпомощност. — Моля те, разкажи ми! — прошепна настоятелно тя.
— Няма нищо за разказване! — Дебелата черупка обаче не хлопна на мястото си. Сандра скочи на крака и започна да шари из килията. — Бях десетгодишна, когато баща ми започна да идва в стаята ми… На дванадесет вече ме караше да правя секс с него…
Кейт потръпна от безжизнения й глас.
— А ти как реагира?
— Никак. Бях твърде уплашена. — Ръката й се размаха в безнадежден жест. — Години преди това той все се търкаше в мен, опипваше ме, уж случайно… Мама не забелязваше нищо. После започна да идва в банята, докато се къпех…
В гласа на младата жена се появи някаква особена твърдост, примесена с небрежност. Сякаш говореше за нещо съвсем в реда на нещата.
— Вратата не се заключваше… В тази къща ключовете бяха забранени. Той стоеше на прага, на лицето му се появяваше отвратителна усмивка… Понякога си вадеше члена и си играеше с него, докато ме гледаше… — Замълча, после изведнъж проплака: — Нямаш представа колко омърсена се чувствах!
— Съжалявам — прошепна Кейт. Имаше чувството, че всеки миг ще й прилошее. — Не се ли опита да кажеш на майка си?
Младата жена замръзна на място, гласът й прозвуча като плясък на камшик:
— Майка ми знаеше, но си мълчеше!
— Сигурна ли си?
Сандра кимна с глава.
— Един ден я нямаше и той ме накара да го направим на дивана в хола. Беше отгоре ми, аз стисках очи. Изведнъж чух някакъв шум и ги отворих. Тя стоеше на прага и ни гледаше. Дори се зарадвах. Сега ще види какво ме принуждава да върша, рекох си. И ще го спре…
Кейт въздъхна, доловила болката в гласа на момичето.
— И какво стана?
— Нищо. Изгледа ме така, сякаш аз съм виновна, после се обърна и излезе. По-късно изобщо не повдигна този въпрос, но аз останах с чувството, че не може да ме понася…
Кейт направи опит да си представи жената, която беше срещнала в Бейкърсфийлд. Какво ли й е минало през ума, когато е видяла мъжа и дъщеря си върху дивана? Как е останала да живее с такова чудовище? В душата й нахлу жалост, прииска й се на всяка цена да направи нещо за Сандра.
— Знаеш ли, четох в една книга, че повечето майки знаят за сексуалното насилие над децата си, но рядко предприемат нещо. Просто се чувстват безпомощни… А след това идва ред на омразата. По странен, бих казала дори перверзен начин, те мразят не мъжете, а дъщерите си, сякаш те са виновни…