Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Джордано ме изгледа от главата до петите и очаквах да изтърси някой коментар, но вместо това той въздъхна театрално и ненужно високо. Фолк де Вилърс също не се усмихваше, но поне каза:
— Роклята наистина ти стои превъзходно, Гуендолин. Истинската Пенелъпи Грей би се смятала за щастливка, ако изглеждаше толкова добре. Мадам Росини е свършила чудесна работа.
— Вярно е. Видях портрет на истинската Пенелъпи Грей. Не е чудно, че е прекарала живота си неомъжена в най-затънтеното кътче на Дербишър — изплъзна се от устата на господин Марли. Веднага след това, той почервеня като домат и засрамен се втренчи в пода.
Господин Уитман цитира Шекспир, или поне предположих, че цитира него, защото учителят ми бе направо обсебен от писателя.
— "Каква е, скъпи, твоята омая, та можеш в пъкъл да превърнеш рая*?" О, няма причина да се изчервяваш, Гуендолин.
* Цитат от "Сън в лятна нощ" на Уилям Шекспир, превод Валери Петров. — Бел. прев.
Погледнах го ядосана. Тъпа катерица! Със сигурност не съм се изчервила заради него, а още преди това. А и бездруго изобщо не разбрах цитата — можеше да е както комплимент, така и обида.
Неочаквано получих подкрепа от Гидиън.
— "Във всички творения на природата има нещо за възхищение." Аристотел — издекламира любезно на господин Уитман.
Усмивката на учителя ми малко изтъня.
— Господин Уитман искаше да отбележи колко страхотно изглеждаш — обърна се Гидиън към мен и на мига бузите ми отново се наляха с кръв.
Той се престори, че нищо не забелязва, но когато след малко отново погледнах към него, се усмихваше доволно под нос. А господин Уитман изглеждаше, сякаш с мъка се сдържаше да не пусне още един цитат от Шекспир.
Облеченият в костюм доктор Уайт, зад чийто крак се криеше Робърт и ме гледаше ококорено, погледна часовника си и обяви:
— Вече трябва да тръгваме. Свещеникът има кръщене в шестнайсет часа.
Свещеникът?
— Днес няма да отпътувате за миналото от тук, а от църквата на "Норт Одли Стрийт" — обясни ми господин Джордж. — За да не губите излишно време да стигнете до къщата на лорд Бромптън.
— По този начин ще минимизираме и опасността от нападение по пътя на отиване и връщане — каза един от непознатите мъже, което му донесе гневен поглед от Фолк де Вилърс.
— Хронографът е подготвен — каза той и посочи едно ковчеже със сребърни дръжки върху масата. — Отвън ни очакват две лимузини. Господа...
— Пожелавам ви успех — каза онзи, когото сметнах за вътрешния министър.
Джордано въздъхна тежко още веднъж.
Доктор Уайт, който носеше медицинско куфарче в ръка (за какво му беше?), задържа вратата отворена. Господин Марли и господин Уитман хванаха дръжките на ковчежето и го понесоха толкова тържествено навън, сякаш ставаше въпрос за Ковчега на завета*.
* Ковчегът на завета, или наречен още кивот, е описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, жезълът на Аарон, както и запечатана стомна с манна небесна. — Бел. прев.
Само с няколко крачки Гидиън бе застанал до мен и ми подаде ръка.
— Е, малка Пенелъпи, време е да те представим на изисканото лондонско общество — рече той. — Готова ли си?
Не. Изобщо не бях готова. А и Пенелъпи бе наистина ужасно име. Но не ми оставаше друг избор. Погледнах възможно най-невъзмутимо нагоре към лицето му.
— Готова съм, ако и ти си готов.
...тържествено се заклевам да съм честен и благовъзпитан,
Достопочтен и състрадателен,
Да се боря срещу несправедливостта,
Да оказвам помощ на по-слабите,
Да спазвам закона,
Да пазя тайните,
Да спазвам златните правила -
от сега до сетния ми час.
ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ
ТОМ 1: ПАЗИТЕЛИ НА ТАЙНАТА
(Откъс от клетвата на адептите)
Глава 10
Най-много се страхувах от нова среща с граф Сен Жермен. При последната бях чула гласа му в главата си, а ръката му бе стиснала гърлото ми, въпреки че се намираше на повече от четири метра от мен. "Не знам каква точно роля играеш, момиче, и дали изобщо си от значение. Но няма да допусна да се нарушават правилата ми."