Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Огледах салона и открих графа да седи в един ъгъл, потънал в разговор с други двама мъже. Отдалече изглеждаше елегантен и сякаш усетил, че го наблюдавам, насочи тъмните си очи към мен.
Графът бе облечен подобно на всички мъже в залата — носеше перука и редингот, малко смешни шарени панталони до коленете и странни обувки с катарама. Но за разлика от останалите, не ми се струваше, сякаш току-що е излязъл от някой исторически филм и за първи път наистина осъзнах къде точно се бях озовала.
Устните му се накъдриха в усмивка и аз учтиво склоних глава, докато в същото време по цялото ми тяло полазиха тръпки. С усилие потиснах желанието си да предпазя шията си.
— Доведеният ви брат изглежда изключително добре, скъпа моя — каза лейди Бромптън. — Пълно противоречие на слуховете, които достигнаха до нас.
Откъснах очи от графа и отново насочих погледа си към Гидиън.
— Вярно е. Наистина изглежда много добре. — Явно и дамата в зелено смяташе така, защото тъкмо оправяше с кокетна усмивка шалчето на врата му. Най-вероятно за подобно държание Джордано би ме убил. — Коя е дамата, която го опип... ъъъ... с която говори?
— Лавиния Рътланд. Най-красивата вдовица на Лондон.
— Само недей да я съжаляваш — подхвърли игликата. — Отдавна е позволила на херцог Ланкашър да я утешава, за голямо огорчение на херцогинята. И едновременно с това, има слабост към издигащи се политици. Брат ви интересува ли се от политика?
— Според мен това сега няма значение — рече лейди Бромптън. — Лавиния изглежда така, сякаш току-що е получила подарък, който иска да разопакова. — Тя отново огледа Гидиън от главата до петите. — Е, според слуховете, ставаше дума за хилаво телосложение и пихтиеста мускулатура. Колко прекрасно, че това не отговаря на реалността. — Изведнъж върху лицето й се появи стреснато изражение. — О, та вие все още нямате нищо за пиене!
Братовчедката на домакинята се огледа и побутна един млад мъж, който стоеше наблизо.
— Господин Мърчант, ако обичате, ще бъдете ли така любезен да ни донесете няколко чаши от специалния пунш на лейди Бромптън? И вземете една и за себе си. Искаме днес да ни попеете.
— Между другото, това е прелестната мис Пенелъпи Грей, повереницата на виконт Батън — добави домакинята ни. — Бих ви представила по-обстойно един на друг, но тя не разполага с никакво богатство, а вие сте зестрогонец и в този случай страстните ми усилия за събиране на двойки ще са пропилени.
Господин Мърчант, който бе с една глава по-нисък от мен, както и повечето тук в залата, не изглеждаше особено обиден. Той се поклони галантно и отправяйки настойчив поглед към деколтето ми, каза:
— Но това не означава, че съм сляп за прелестите на една толкова прекрасна млада дама.
— Радвам се за вас — отвърнах несигурно, което накара домакинята ни и братовчедка й да избухнат в смях.
— О, не, лорд Бромптън и мис Феърфакс се приближават към пианото — каза господин Мърчант и завъртя театрално очи. — Предчувствам най-лошото.
— Бързо! Нашите питиета! — заповяда лейди Бромптън. — Никой човек не може да изтърпи това трезвен.
Пуншът, от който в началото отпих колебливо, имаше чудесен вкус. Много плодов, малко на канела и още нещо. От него стомахът ми приятно се затопли. За известно време се отпуснах и започнах да се наслаждавам на разкошно осветената зала с многото добре облечени хора, но тогава господин Мърчант, както бе застанал за мен, протегна ръка и бръкна в деколтето ми, заради което за малко да разлея пунша си.
— Една от очарователните малки розички се беше изкривила — обясни ми той, като ми се усмихваше неприлично.
Зяпнах го, колебаейки се как да реагирам. Джордано не ме беше подготвил за подобна ситуация и нямах представа какво предвижда етикета, в случай на близка среща с рококо-опипвач.
Търсейки помощ, погледнах отсреща към Гидиън, но той бе толкова погълнат от разговора си с младата вдовица, че изобщо не ме забеляза. Ако се намирахме в моето време, щях да кажа на господин Мърчант да държи мръсните си ръце далеч от мен, защото в противен случай щях да му изкривя нещо съвсем различно от розичка. Но при дадените обстоятелства тази реакция ми се видя малко... нелюбезна. И така, аз се усмихнах и казах:
— О, много благодаря, много мило от ваша страна. Изобщо не бях забелязала.
Господин Мърчант се поклони.
— Винаги на вашите услуги, мадам.
Невероятно колко беше нахален. Но във времена, когато жените не са имали право да гласуват, не беше учудващо, че спрямо тях липсваше всякакъв респект.