Мисията на посланика

— В повечето случаи само колкото за една или две стаи. Представи си го като град с мащабите на Арвис, но по-издължен и заострен в едната си страна. От време на време земята се тресе и части от него се срутват. Макар вече да можем много по-добре да преценяваме коя скала е добра за нови стаи и след това ги заздравяваме с магия, хората се чувстват по-спокойно, ако живеят по-близо до повърхността.

— Напълно ги разбирам.

Сега вече можеше да види, че част от основата на стената е насечена от здрави сводове, през които хората излизаха или се връщаха в града. Другаде се забелязваха по-малки, разположени нарядко отвори. Сводовете предполагаха, че това е официален вход към общо помещение и Лоркин не се изненада, когато Савара го поведе към един от тях.

Но не след дълго тя бе принудена да спре. Беше започнала да се събира тълпа. Много от хората се бяха втренчили в него. Някои го гледаха с откровено любопитство, но други бяха изпълнени с подозрение. Трети изглеждаха разгневени, но не на него. Вниманието им бе насочено към Тивара.

— Убийца! — извика някой, последван от викове на съгласие. Но някои от хората се намръщиха, дори изразиха протеста си на глас.

— Дайте път — нареди Савара с твърд глас, в който обаче не се усети гняв.

Хората се подчиниха. Лоркин забеляза, че всички гледат Савара с уважение. „Тя определено е от Изменниците, които е добре да спечеля на своя страна“ — помисли си той, докато групата следваше водачката си към сводовете и влезе в града.

Пред очите му се разкри широка, но ниска зала, подкрепяна от няколко редици колони.

— Говорителко Савара — чу се нечий глас. — Радвам се да те видя отново при нас.

Гласът принадлежеше на ниска, закръглена жена, която идваше към тях от дъното на залата. Думите бяха произнесени с приповдигнат тон. Савара забави крачка.

— Говорителко Калия — отвърна тя. — Събрахте ли Масата?

— Всички са там, с изключение на нас двете.

Лоркин усети как някой го побутна по ръката и погледна Тивара. Тя произнесе почти беззвучно нещо, но той не можа да го разбере, затова се наведе към нея.

— Другата фракция — прошепна тя. — Водачката им.

Той кимна, че е разбрал, след това огледа внимателно жената. „Значи тя е наредила да бъда убит“. Беше по-възрастна от Савара, може би по-възрастна и от майка му, ако пълнотата й не изглаждаше бръчките, които обикновено би имала една жена на нейната възраст. Острият й поглед и свитите й устни обаче противоречаха на мекия й глас. Той реши, че й придават злобно изражение. Но може би я възприемаше изкривено, защото знаеше, че тя му желае смъртта. Може би за останалите тя имаше излъчването на мила майчица.

Калия огледа останалите членове на групата на Савара и ноздрите й се разшириха. Лоркин осъзна, че робските дрехи, които носят той и някои от останалите, съвсем не бяха подходящи за това място. Савара се обърна към две от спътничките си.