Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„О, Лоркин. Защо винаги трябва да е замесена жена?“.
Важното бе, че е в безопасност, предвид ситуацията, в която се намираше. Тя би предпочела да си бъде вкъщи и не й харесваше вероятността тези Изменници да не му позволят да напусне града им, но той бе решил да поеме този риск и тя не можеше да направи нищо, за да му попречи.
„Поне се намира далеч от хората, които са се опитали да го убият.“
Тя се качи в двуколката в много по-добро настроение. Но преди да успеят да се отдалечат, Форли започна да пъшка и се хвана за главата и стомаха. Един бърз преглед показа на Сония, че жената се влияе изключително силно от поклащането на двуколката и бяха принудени да кажат на кочияша да намали скоростта.
Тя се чудеше дали Лоркин и Денил вече са се срещнали. И дали Оусън вече я търси, за да й предаде добрите новини.
Двуколката забави още повече ход. Навън се разнесоха викове и кочияшът започна да вика в отговор. Колата спря и Сония и Регин се спогледаха намръщено. Форли започна да скимти от страх.
Всички подскочиха стреснато, когато някой започна да думка по вратата.
— Черна магьоснице Сония — извика някой. Млада жена, предположи Сония. — Покажи се. Хванала си погрешната жена.
Сония премести задното покривало на двуколката и го повдигна. Улицата беше празна, с изключение на неколцината души, които се виждаха в далечината. Чукането се повтори.
— Работя за Сери — каза жената. — Аз…
— Знаем, че това е друга отстъпница — извика Сония. — Сери ни каза.
Появи се слаба млада жена, която погледна намръщено Сония.
— Тогава… не си… не знаеш… — момичето спря и си пое дълбоко дъх. — Значи ще оставиш другата на свобода?
Сония я погледна втренчено.
— Не и ако зависи от мен.
— Добре… Знам къде се намира истинската отстъпничка. Наблюдавах ви от покрива на една от съседните сгради и случайно я видях да прави същото. Мисля, че все още е там.
Регин промърмори една ругатня. Сония се обърна и го погледна.
— Вървете — каза той. — Аз ще заведа Форли в болницата и ще се върна.
— Но… — „Ами ако жената вече си е тръгнала? Отсъствието ми от болницата може и да е останало незабелязано. Ако не е, тогава ще мога да тръгна след нея. Но ако изляза от двуколката и някой ме види…“
— По-добре вървете вие — каза тя на Регин. — Ако ме разпознаят, Гилдията ще ми забрани да…
— Вие трябва да я заловите. — Регин я погледна напрегнато и лицето му неочаквано пламна от гняв. — Хората трябва да ви видят как го правите. Трябва да си спомнят, че сте нещо повече от една лечителка. Че ограничаването в тази област е истинска загуба — той посочи с ръка улицата. — Вървете! Преди да се е измъкнала.
Сония се взря в него, после отметна платнището и скочи на пътя. Палтото й се разтвори и очите на младата жена се разшириха, когато видя черната мантия. Сония се усети и бързо се закопча.
— Как се казваш?
— Аний — момичето се изпъна. — Последвай ме! — то се затича право към старата кланица.
— Каза ли на Сери? — попита Сония.
Момичето поклати глава.
— Не можах да го намеря.
Двете навлязоха в лабиринта от улички, притичвайки от сянка в сянка. Сония почувства как сърцето й започна да бушува в странна смесица от отдавна забравено вълнение и нещо далеч по-първично. „Аз съм като ловец, който гони плячката си“ — помисли си тя. Но после се сети какво е усещането да бъде гонена и изплашена, преследвана от могъщи магьосници и това бързо я отрезви. „И все пак тази жена не е необучено дете. Защо ни е наблюдавала? Знаела ли е за капана на Скелин? Сигурно. Как е научила за това? Тя ли е изпратила Форли вместо себе си?“
Когато се приближиха до кланицата, Аний сви в една странична уличка. В другия й край се виждаше оживен път.
— Видях я на покрива на тази сграда — каза момичето. — Има едно местенце от другата страна, откъдето ще можете да се изкачите…
Аний се накани да свие в една малка, затънтена алея, но изведнъж се спря и отстъпи назад.
— Ето я! — изсъска тя и посочи с пръст. Сония погледна нагоре, улови някакво движение и настръхна. После побърза да издигне защитна бариера около тях. Жената бавно левитираше в страничната алея и скоро се изгуби в сенките.