Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Седемте жени се намръщиха.
— Черна магия? — повтори Риая.
— Висша магия — обясни Лоркин.
— Тогава значи е истина — рече Риая.
Лоркин поклати глава.
— Само Висшите магове на Гилдията, с разрешение от водачите на Обединените земи, могат да вземат такова решение. Баща ми е нямал право да ви предлага това познание.
Жените започнаха да говорят в един глас и макар че Лоркин не можеше да разбере какво му казват, общото настроение бе очевидно. Те бяха ядосани, но и озадачени.
— Защо тогава обеща? Нима от самото начало е възнамерявал да наруши дадената дума?
— Ясно е защо го е направил — каза Лоркин. — Бил е…
Но Калия и жената, която седеше до нея продължаваха да говорят и (поне от онова, което успяваше да чуе) да се съгласяват една с друга за това, че на киралийците не трябва да се вярва.
— Оставете го да говори — намеси се рязко Риая. Двете жени млъкнаха. Калия скръсти ръце и го погледна с високомерно очакване.
— Баща ми е бил отчаян — напомни им Лоркин. — Години наред е бил роб. Знаел е, че страната му е в опасност. Сигурно в името на сигурността на страната му си е позволил да забрави за личната си чест. След като години наред е бил… роб, смятате ли, че му е останало много лично достойнство?
Той млъкна, осъзнавайки, че допуска твърде много чувство в думите си.
— Искам да ви попитам нещо — каза той.
— Не можеш да ни задаваш въпроси — усмихна се подигравателно Калия. — Трябва да изчакаш до…
— Аз искам да чуя този въпрос — прекъсна я Савара. — Някой друг желае ли?
Останалите жени се поколебаха, но след това кимнаха.
— Кажи, Лоркин — подкани го Риая.
— Казаха ми, че вашите хора са знаели, че баща ми е бил роб доста време, преди да му предложат замяната. Защо сте му предложили помощта си едва след като сте можели да спечелите нещо от това? Защо сте поискали толкова висока цена за помощта си, когато през цялото време сте спасявали хората си от подобна участ?
Последните му думи бяха заглушени от бурни протести.
— Как смееш да оспорваш щедростта ни! — изкрещя Калия.
— Той е бил мъж и чужденец! — възкликнаха останалите.
— Единствената дъщеря на кралицата ни умря заради него!
— Ако беше спазил думата си стотици други щяха да бъдат спасени!
Погледът му се плъзна по гневните им лица и той изведнъж съжали, че си е позволил да говори. Трябваше да очарова и да омае тези жени, а не да ги ядосва. Но погледът му срещна очите на Савара. И той видя как тя кима одобрително.
— Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща? — попита троснато Калия.
Жените веднага утихнаха и го погледнаха напрегнато. „Те отчаяно искат да овладеят лечителството — помисли си той. — И защо не? Мечтата да си защитен от всяко нараняване, болест и смърт е нещо могъщо. Но те не осъзнават колко е могъщо това познание. Предимствата, които ще им даде над враговете им. И как може да бъде използвано както за помощ, така и за нанасяне на вреда“.
— Не съм упълномощен да го направя — каза им той. — Но съм готов да ви помогна да го спечелите чрез преговори и размяна с Гилдията и Обединените земи.
— Размяна? — Риая се намръщи. — За какво?
— За нещо със същата стойност.
— Ние ви дадохме висшата магия! — възкликна Калия.
— Да, вие сте дали на баща ми черната магия — посочи Лоркин. — Тя не е нещо ново за Гилдията, нито е нещо, което те смятат за равностойно на лечителството.
Лоркин очакваше да чуе нови възражения срещу това, но жените се умълчаха замислено. Савара го погледна с присвити очи. Това подозрение ли беше?
— А какво от онова, което имаме, може да бъде сметнато за равностойно? — попита Риая.
Той сви рамене.
— Все още не знам. Току-що пристигам.
Калия въздъхна шумно.
— Няма смисъл да губим време във фантазии за търговия и съюзи. Местонахождението на Убежището се пази в тайна. Не можем да допускаме разни чужденци да идват и да си отиват заради търговия или нещо друго.
Риая кимна. Тя погледна жените, след което се обърна към Лоркин.
— Все още не сме готови да обмисляме подобни въпроси като търговски отношения с Гилдията. Савара предупреди ли те, че няма да ти бъде позволено да напуснеш Убежището?
— Да.
Тя се обърна към Говорителките.