Колекционерът на татуировки [bg]

— Здравейте.

Момичето кимна за поздрав на всички и започна да развива огромния шал от врата си. Навън нямаше вятър и не валеше, но сигурно беше студено. Красивото й носле бе зачервено, а раменете й — присвити.

Амелия Сакс се умърлуши, но успя да се усмихне. Сигурно си спомни, че Пам смяташе да поиска назаем колата на приемния си баща, за да дойде да прибере последните си вещи, останали в горната спалня.

За миг настъпи тишина. Сакс си пое въздух и попита:

— Как си?

— Бива. Добре съм. Представленията започват идната седмица. Има доста работа. Викториански костюми. Тежат по цял тон. Тия рокли.

Общи приказки. Безсмислени приказки.

Пак мълчание. Сакс кимна към стълбите:

— Ще ти помогна да си събереш нещата.

Пам се огледа, като избягваше да поглежда когото и да било в очите.

— Ами аз всъщност… имате ли нещо против да се пренеса пак при вас? Само за известно време, докато си намеря друга квартира. Не ми се иска много да се връщам в апартамента в Хайтс. Нали знаете, след всичко, което се случи там… А и семейство Оливети — те са прекрасни, но… — Сведе очи. После пак ги погледна. — Може ли?

Сакс пристъпи към нея и я прегърна с всичка сила.

— Изобщо не трябва да задаваш такива въпроси, мила.

— Носиш ли нещо, което трябва да се внесе? — попита Том.

— В колата. Да, няма да откажа малко помощ.

Том се приготви за излизане, като също се уви с шал и сложи казашката си шапка от изкуствени кожи. Излезе заедно с Пам.

Сакс също сложи палто и ръкавици и тръгна след тях, но спря на сводестия вход, разделящ салона от коридора, и се обърна към Райм:

— Я чакай малко!

— Да чакам ли?

Тя се приближи, наведе глава на една страна, сякаш гледаше престъпник, на когото току-що е сложила белезници, и каза тихо:

— Миналата седмица Том смени ключалките. След като Били беше влязъл.

Райм сви рамене. Отпи глътка уиски.

— Хъм…

— И?

— И какво? — измърмори той.

— Пам не позвъни. Направо влезе. Това означава, че има вече от новите ключове.

— Нови ключове?

— Защо само повтаряш думите ми? Как се е сдобила Пам с новите ключове? Не е идвала от повече от седмица.

— Хъм. Не знам. Не мога да си го обясня.

Тя го погледна лукаво:

— Райм, ако прегледам списъка с обажданията от телефона ти, дали няма да намеря някое, проведено наскоро с Пам?

— Кога съм имал време да говоря с когото и да било? Освен това не съм от разговорливите. Приличам ли ти на човек, който ще тръгне да си приказва с хората?

— Отклоняваш въпроса.

— Ако погледнеш списъка с разговорите от телефона ми, не, няма да намериш нито един, проведен с Пам. Нито наскоро, нито не наскоро.