Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не казвай сбогом [bg]
Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не казвай сбогом [bg]

Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:

Лятна сутрин в градче край Мисисипи. Петата годишнина от сватбата на Ник и Ейми Дън… И точно в този ден Ейми изчезва от дома си. Следите от борба изглеждат нагласени, а поведението на примерния съпруг е повече от съмнително. Намереният дневник на Ейми утежнява ситуацията, защото… разкрива съвсем различен поглед за брака им от думите на Ник. Златното момче на града бързо се превръща в главния и единствен заподозрян. Но той упорито твърди, че е невинен. Ник е неискрен и определено крие тайни — но наистина ли е убиец? И ако не е виновен, то тогава къде е красивата му съпруга?    Джилиан Флин прави брилянтна дисекция на рухването на един брак. Напрегнат и оригинален, „Не казвай сбогом“ е трилър за отношенията между двама души, които превръщат любовта помежду си в отровен коктейл от лъжи и омраза. Вече две години романът е на челните места в класациите за най-продавани заглавия, критиците го обявиха за една от книгите на 2012 г. През 2014 излезе филмовата екранизация с участието на Бен Афлек и Розамунд Пайк.
1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 186
Перейти на страницу:

— А ако се наложи да си тръгна веднага?

— Може би трябва и аз да се пренеса тук — възразява той. — Така ще съм при теб през цялото време и ти ще си в безопасност, така че ако нещо се случи, да заминем заедно.

— А ако майка ти заподозре нещо, дойде тук и види, че ме криеш? Би било ужасно.

Майка му. Ще умра, ако майка му дойде тук, понеже тя веднага ще ме издаде. Тази жена ме презира заради онзи случай в гимназията — беше толкова отдавна, а тя още ми има зъб. Раздрах си лицето и казах на Деси, че ме е нападнала (беше толкова обсебваща с него и толкова студена към мен, че наистина би могла). Двамата не си говориха един месец. Явно вече се бяха сдобрили.

— Жаклин не знае кода — казва той. — Това е моята къща на езерото. — Замълчава и се преструва, че мисли. — Наистина трябва да се пренеса тук. Не е добре за теб да оставаш толкова дълго сама.

Но аз всъщност не съм сама, не чак толкова. Само за две седмици вече си имаме режим. Определя го Деси — моят елегантен тъмничар, моят разглезен ухажор. Той идва малко след пладне и винаги донася уханието на някакъв скъп обяд, който е изгълтал заедно с Жаклин в ресторант с бели покривки. И мен щеше да ме води по такива места, ако се бяхме преместили в Гърция. (Това е другата възможност, която непрекъснато ми предлага: да се преместим в Гърция. По някаква причина смята, че никога няма да ме разпознаят в малкото рибарско селце, където многократно е ходил през лятото и където си представя как двамата с него ще пием вино и ще се любим лениво по залез, след като сме се натъпкали с октопод.) Мирише на обяда си, когато влиза. Сигурно си слага гъши пастет зад ушите (както майка му винаги излъчва смътен мирис на вагина — храна и секс, вонята на семейство Колингс. Не е лоша стратегия).

Той влиза и от миризмата устата ми се пълни със слюнка. Носи ми нещо вкусно за хапване, но не толкова вкусно, каквото е ял той: иска да отслабна, винаги е предпочитал кльощави жени. Затова ми носи прекрасна карамбола, остър артишок и бодлив морски рак — все неща, които искат сложна подготовка, а накрая не остава почти нищо за ядене. Почти съм възвърнала нормалното си тегло и косата ми расте. Прибирам я назад с лента за коса, която той ми донесе, отново я бях боядисала руса с боята, която пак той ми донесе.

— Мисля, че ще се почувстваш по-добре, когато отново заприличаш на себе си, миличка — казва ми Деси. Да, всичко е за да се чувствам по-добре, а не понеже той иска да изглеждам точно както преди. Ейми, около 1991 година.

Обядвам, а той се навърта край мен и очаква комплименти. (Дано никога отново не ми се налага да казвам „благодаря ти“. Не помня Ник някога да ми е давал възможност — да ме е принуждавал — да му благодаря.) Приключвам с обяда, а Деси разчиства доколкото може. Ние двамата не сме свикнали да почистваме подире си и къщата добива обитаван вид — петна по плотовете, прах по рамките на прозорците.

Следобед Деси си играе с мен: с косата ми, с кожата ми, с дрехите ми, със съзнанието ми.

— Погледни се — казва и прибира косата ми зад ушите, както му харесва, разкопчава ризата ми мъничко и я разтваря на шията, за да вижда цепката между гърдите ми. Пъхва пръста си там, във вдлъбнатинката, запълва я. Отвратително е. — Как Ник е могъл да те нарани, да те обича, а после да ти изневери?

Непрекъснато повтаря тези неща и с думите си ме наранява.

— Няма ли да е прекрасно просто да забравим за Ник, за ужасните пет години и да продължим напред? Ти имаш шанса да започнеш на чисто, с подходящия мъж. Колко жени могат да се похвалят с това?

Искам да започна на чисто с подходящия мъж. С новия Ник.

— Ако си тръгнеш оттук и не знам къде си, ще трябва да отида в полицията — предупреждава ме той. — Няма да имам избор, ще трябва да се уверя, че си в безопасност, че Ник не… те държи някъде против волята ти. Че не те насилва.

1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)