Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не казвай сбогом [bg]
Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не казвай сбогом [bg]

Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:

Лятна сутрин в градче край Мисисипи. Петата годишнина от сватбата на Ник и Ейми Дън… И точно в този ден Ейми изчезва от дома си. Следите от борба изглеждат нагласени, а поведението на примерния съпруг е повече от съмнително. Намереният дневник на Ейми утежнява ситуацията, защото… разкрива съвсем различен поглед за брака им от думите на Ник. Златното момче на града бързо се превръща в главния и единствен заподозрян. Но той упорито твърди, че е невинен. Ник е неискрен и определено крие тайни — но наистина ли е убиец? И ако не е виновен, то тогава къде е красивата му съпруга?    Джилиан Флин прави брилянтна дисекция на рухването на един брак. Напрегнат и оригинален, „Не казвай сбогом“ е трилър за отношенията между двама души, които превръщат любовта помежду си в отровен коктейл от лъжи и омраза. Вече две години романът е на челните места в класациите за най-продавани заглавия, критиците го обявиха за една от книгите на 2012 г. През 2014 излезе филмовата екранизация с участието на Бен Афлек и Розамунд Пайк.
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 186
Перейти на страницу:

— Ами ако се окаже, че е започнала да надушва простотиите?

— Познаваш Ейми, тя обича да печели. Ядосва се не толкова че съм й изневерил, колкото че съм предпочел друга жена пред нея. Иска да се върна при нея, само и само да докаже, че е победител. Не си ли съгласна? Трудно би устояла, като види как я умолявам да се върне при мен, за да я боготворя, както си му е редът. Не си ли съгласна?

— Идеята не е лоша — каза Го така, както пожелаваш на някого късмет на лотарията.

— Ей, ако ти хрумва нещо по-добро, заповядай.

Напоследък така се сопваме един на друг. Преди не го правехме. След като полицаите намериха бараката, въртяха Го на шиш точно както предрече Танър. Не я оневиниха официално. Очаквах онази вечер, като се прибере, да бъде бясна и да ругае, но тя само ми се усмихна засрамено и се изсули покрай мен в стаята си в къщата, която беше ипотекирала повторно, за да покрием хонорара на Танър.

Бях застрашил сестра си финансово и правно заради скапаните си решения. Създалото се положение предизвикваше негодуванието на Го, а мен ме караше да се чувствам виновен — смъртоносна комбинация за двама души, затворени в ограничено пространство.

Опитах да подхвана друга тема:

— Мислех си да звънна на Анди, след като вече…

— Да, гениален ход, Ник. За да може тя да се върне при Елън Абът…

— Не е ходила при Елън Абът. Просто даде пресконференция, която Елън Абът раздуха. Тя не е лоша, Го.

— Даде пресконференцията, защото ти е бясна. Донякъде ми се ще да беше продължил да я чукаш.

— Браво.

— Какво изобщо ще й кажеш?

— Че съжалявам.

— Съжаляваш и още как — измърмори сестра ми.

— Не ми е приятно, че всичко свърши така.

— При последната ви среща тя те ухапа — напомни ми свръхтърпеливо Го, сякаш учеше малко детенце да диша. — Съмнявам се, че двамата има какво още да си кажете. Ти си главният заподозрян в разследване за убийство. Лишил си се от правото на спокойна раздяла. За бога, Ник!

Започваше да ни писва един от друг, а никога не бях допускал, че е възможно да се случи. Не беше просто стрес, дължеше се по-скоро на опасността, която бях сервирал на Го. Онези десет секунди преди няколко вечери, когато отворих вратата на бараката и очаквах Го както винаги да ми прочете мислите, но вместо това тя реши, че съм убил жена си — не можах да го преглътна, тя също. Хванах я, че ме наблюдава със същата овладяна студенина, с която гледаше баща ни: поредния скапан мъж, който само заема място. Не се съмнявам, че понякога я възприемах през проклетия поглед на баща си: поредната красива жена, която ме презира.

Въздъхнах, станах и стиснах ръката й, тя ми отвърна със същото.

— Мисля, че трябва да си вървя — казах и усетих как ми се гади. — Не издържам повече. Не издържам да чакам ареста.

Преди тя да успее да ме спре, аз отворих вратата, камерите започнаха да щракат и репортерите се запровикваха: „Ник, ти ли уби жена си? Ей, Марго, ти ли помогна на брат си да укрие уликите?“.

— Проклети негодници — ядно процеди Го. Имаше и неколцина протестиращи с плакати. Една жена с твърда руса коса и тъмни очила размаха лозунг „АРЕСТУВАЙТЕ НИК ДЪН! Къде е ЕЙМИ?“. Виковете се засилиха, станаха неистови. „Марго, убиец ли е брат ти?“ „Ник ли е убил жена си и нероденото си дете?“ „Марго, ти заподозряна ли си?“ „Ник ли е убил съпругата си?“ „Ник ли е убил бебето си?“

Стоях и се мъчех да не отстъпвам, отказвах да се върна обратно в къщата. Изведнъж Го застана на прага зад мен и завъртя крана близо до стълбите. Пусна водата по маркуча — мощна и постоянна струя — и го насочи към операторите, протестиращите и красивите журналистки с техните телевизионни костюмчета. Напръска ги като животни.

Шмугнах се в колата и подкарах, като ги зарязах вир-вода на моравата пред къщата на Го, която се кискаше пронизително.

* * *

Цели десет минути ми трябваха да стигна с колата от алеята до гаража си, пълзейки бавно-бавно и разделяйки гневния океан от човешки същества — пред дома ми имаше най-малко двайсет протестиращи плюс снимачните екипи. Съседката ми Джан Тевърър беше една от тях. Погледите ни се срещнаха и тя вдигна към мен плаката си: КЪДЕ Е ЕЙМИ, НИК?

Най-накрая бях вътре и вратата на гаража се затваряше с бръмчене. Стоях насред горещото бетонно помещение и дишах.

Вече навсякъде се чувствах като в затвор — вратите се отваряха и затваряха, отваряха и затваряха, а аз никъде не се чувствах в безопасност.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)