Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Изправиха го срещу скорпиони.
Игрите се провеждаха в чест на годишнината от коронацията на негово императорско величество Алвдан Втори. Празненства бяха организирани из цялата Империя и от населението се очакваше да участва активно във веселбите. Като цяло хората нямаха нужда от допълнително насърчаване.
Само в Капитас кръв щеше да се лее на поне шест арени, но императорът щеше да присъства лично само тук, на най-голямата. А арената наистина беше голяма — открито, настлано с пясък пространство, обградено с високи бариери и амфитеатрално издигнати скамейки, с огромен копринен навес, грейнал от светлината на слънцето. Улт и неговите помощници бяха организирали истинско зрелище от двубои с нарастваща трудност — хора срещу животни, хора срещу машини и повече отвсякога хора срещу хора. Роби се бяха убивали един друг с отчаяна несръчност за забавление на тълпата. Опитни гладиатори бяха убивали дезертьори. Бунтовници и престъпници бяха умирали от ръката на имперски войници. На пясъка излизаха цивилни, които никога не бяха хващали меч в ръка, но и други, опитни ветерани, оцелели в десетки двубои, чиито мимолетни победи бяха изписани с белези по телата им.
А после дойде ред на Тисамон. Малцина сред публиката бяха виждали богомолкороден на арената, защото хората от тази раса рядко позволяваха да бъдат заловени и поробени. И най-вече, никой не беше виждал богомолкороден оръжемайстор.
Най-напред му пратиха животното — грамаден скорпион със светла черупка, стар и хитър. Скорпионът не помръдваше, смъкнал корема си почти до земята; чакаше Тисамон да дойде при него. И той се приближи предпазливо, като не изпускаше от поглед масивните щипки, прибрани плътно до тялото на противника. Ала скорпионът го атакува само с жилото си, а щипките използва като щитове, с които да държи Тисамон настрана. Публиката очевидно го познаваше добре, дори му беше дала име — Опал, и очакваше той да излезе победител в двубоя. Зрителите подкрепяха фаворита си с диви крясъци чак до момента, когато Тисамон прескочи гарда на щипките, приземи се на гърба на животното, улови с една ръка жилото и заби сърпа си между очите му.
Скорпионът беше първият му противник за деня. Сега, след пет двубоя без негово участие, Тисамон отново излизаше на арената. Тълпата се смълча, после зрителите взеха да шушукат развълнувано и да изричат името му.
Улт седеше близо до гладиаторската порта и Тисамон улови за миг погледа му. Старият осороден кимна уж спокойно, но в очите му се четеше тревога. Този двубой щеше да е с голи ръце и Улт навярно таеше съмнения за успеха на богомолкородния.
Противникът вече чакаше на арената — пак скорпион, но не животно, а човек. Беше много едър, два пъти по-широк в раменете от Тисамон, с гръден кош като бъчва и нелепо издути мускули на ръцете. Палците и показалците му бяха издължени в масивни костни образувания, умален вариант на скорпионски щипки. Анатомията на голия му торс беше толкова масивна, че изглеждаше нечовешка.
Тисамон съблече туниката си — дреха от груб плат, каквато носеха всички роби — и раздвижи костните шипове по подлакътниците си. Приличаше на дете пред скорпионородния гигант. Сви колене в бойна стойка и зачака.
Скорпионородният се задвижи с неестествена за габаритите си скорост, изприпка по пясъка и замахна с щипки към лицето на противника си в опит да го изтласка към масивната ограда. Тисамон се люшна настрани, усети как острата щипка разсича въздуха на сантиметри от окото му, едновременно с това протегна крак да спъне нападателя си. Мъжът залитна, но успя да запази равновесие и моментално замахна назад с всичка сила. Тисамон отскочи настрана, изтегли се на безопасно разстояние, застина в бойна стойка и зачака реакцията на другия гладиатор.
Не видя гняв в очите на скорпионородния — каквито и емоции да тласкаха противника му, жаждата за кръв не беше сред тях. Дал си сметка за това, Тисамон внесе корекции в оценката си за него.
Забеляза напрежението в мускулите му миг преди той да подхване следващата си атака и това му помогна да реагира навреме. Втурна се насреща му и с няколко прецизни въртеливи движения отклони тежките удари, които биха му счупили ръцете, ако се беше опитал да ги блокира. Отклони ги и се озова в окото на бурята. Скорпионородният имаше по-голям обсег, разбира се, и това пречеше на Тисамон да нанесе сериозен удар. Противникът щурмуваше методично защитата му, търсеше слабо място, пролука, която да използва.
Тисамон на три път премина в отстъпление, без да е нанесъл и един ответен удар. Нямаше и помен от умора или яд в скорпионородния, само ужасяващо търпение. Тисамон не го изпускаше от поглед и чакаше.