Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Тиниса не видя никого. Рапирата се появи в ръката й на мига, но нямаше срещу кого да я използва.
— Веднъж белязана от моята раса — продължи тънкият глас, — няма как да се скриеш от нас.
— Покажи се — изсъска тя.
И внезапно усети, че вече не е сама. В ъгъла на стаята имаше закачулен в черно човек, чието присъствие й беше убягнало. Тиниса се хвърли натам с вдигната за удар рапира, ала в същия миг мракът наоколо й се надигна, впи нокти в нея и я повлече надолу. Тиниса усети как рапирата пада от ръката й, после самата тя започна да пропада, все по-надолу и все по-далеч.
Тиниса се събуди.
Главата я болеше, но не като от удар, освен ако ударът е бил нанесен отвътре навън.
Отвори очи. Видя само черно и жълто.
Изруга, отблъсна се от студения каменен под, скочи на крака, но на глезените й имаше окови и тя залитна назад към стената на… на килия. Килия с миниатюрно зарешетено прозорче високо в стената, толкова малко, че и мухородно дете трудно би се провряло през него дори да ги нямаше решетките.
— Такаа — проточи нечий сух глас.
Имаше двама осородни стражари в килията, бронирани от главата до петите, неподвижни и безлики зад шлемовете на роботърговския корпус. Между тях стоеше някакъв гърчав човек с плащ и смъкната над очите качулка, скръстил бледи ръце с дълги нокти на гърдите си.
Тиниса мълчеше. Да попита каквото и да било, например „Кой си ти?“ или „Къде съм?“, би било проява на слабост. Насили се да запази самообладание. Нямаше никакъв спомен какво я е сполетяло.
— Най-сетне имаме възможност да се запознаем като хората — каза закачуленият човек. — Досега трябваше да се задоволявам единствено с докладите на своите приближени, а те очевидно са подценили качествата ти. Тиниса Трудан, така те наричат бръмбарородните, но за мен е видно, че не това е истинското ти име.
— Дори и така, пак имаш предимство пред мен — отвърна тя след проточила се пауза и с глас, който, ако не друго, поне не трепереше. Нямаше представа кое е това гърчаво създание, но нищо не пречеше да пробва чара си върху него.
Кльощавият мъж се приближи и Тиниса различи по-ясно чертите му в сянката на качулката.
— Изисква се изключително умение да стигнеш чак до Капитас, без да загубиш свободата си — каза той. — Ако изключим малкия тласък в началото, ти измина пътя дотук без никаква помощ от моя страна.
Тиниса усети как стомахът й се свива от лоши предчувствия.
— Тласък?…
— Е, хайде, кой, мислиш, те доведе тук? Кой ти даде идеята? Кой друг, ако не моята слугиня според моите указания. Въпреки това ти се оказа изключително способна. След като приключим и ако оцелееш, може да ти измисля друго полезно предназначение.
— И по каква причина съм ти притрябвала тук? — попита тя и откри, че сега, когато мъжът стоеше само на крачка от нея, гласът й не е толкова стабилен като преди. Нещо в него, нещо, което Тиниса не можеше да обясни, я изправяше на нокти.
— Като застраховка — обясни простичко той. — Работата е там, че утре баща ти ще умре за мен, и аз сметнах, че известна мотивация ще му дойде добре.
Тиниса се хвърли към него, вдигна ръце да издере лицето му, но веригите на глезените се оказаха твърде къси. Той стисна едната й китка с кльощавата си ръка и хватката се оказа далеч по-силна от очакваното.
— Не знам защо, но нашият скъп Тисамон май няма нищо против да срещне смъртта. Смята, че такава е участта му, и може би е прав. — Устните му, синкави върху бледото лице в сенките на качулката, се свиха. — Жалко, много жалко, че моите хора не са открили потенциала на богомолкородните, преди враговете ни да го направят. В продължение на векове молецородните ги използваха като своя частна армия от фанатици — суеверни и много наивни въпреки прословутата си гордост. А ти, скъпа ми Тиниса, си наследила всичко това от бедното си обречено татенце. Дойде тук с минимална намеса от моя страна. Един вид, сама си надяна оковите.
— Ти ще убиеш Тисамон.
— Не, не, това си е негова грижа, понеже е експерт по въпроса и прочее. Изглежда, дългото ти пътуване е било нахалост и не ще се наложи да прибягна до услугите ти. — Очите му бяха червени, забеляза Тиниса. Виждаше ги как лъщят кървави изпод качулката. Той разтегли устни в хищна усмивка. — Макар че защо да рискувам излишно, колкото и нищожен да изглежда рискът? Утре ще те държа близо до себе си, ще си робинята на роба, и ако Тисамон изгуби кураж на арената, вярвам, че твоята кръв ще се окаже лостът, който да промени решението му. — Мъжът се усмихна. — Поне ще имаш честта да го видиш как умира.