Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Въведоха Саврат в палатката и генералът го изгледа студено. Не беше изключено майорът да е от вътрешната служба на Рекеф, пратен да държи под око самия него.
— Какво? — попита кратко Тинан. — Имам война да водя.
— Значи вероятно ще съм в състояние да ускоря победата ви — отвърна със самодоволна усмивчица Саврат. — Дошъл е посетител от града.
Тинан смръщи вежди.
— Късно е. Карай направо, ако обичаш.
Саврат излезе от палатката и след малко се върна, повел млада паякородна жена с тъмни прилепнали дрехи.
— Какво става? — попита Тинан, а после се обърна към жената: — Коя си ти и с какво представляваш интерес за мен?
— Ариана от външната служба на Рекеф, генерале. Внедрена в Колегиум.
Тинан помълча, да осмисли казаното, после се обърна към Саврат:
— Не би я довел при мен, ако не си сигурен, че е тази, за която се представя.
— Знае кодовите сигнали, генерали. От старите са, вярно, но жената е била внедрена в града още преди векианската обсада, така че е нормално да знае тях, а не новите.
— Защо идваш чак сега? — обърна се той към Ариана.
— Нямаше как да се измъкна от града, без да ме видят, генерале. Сега, след двата дни сражения, има по-малко войници на крепостните стени.
— Сигурно е така — кимна Тинан. Саврат изглеждаше непоносимо доволен от себе си, макар че нямаше никаква лична заслуга за този неочакван пробив. Генералът премести смръщения си поглед от него към паякородната. — Можеш да ми докладваш за отбраната на града, надявам се — подкани я той. Нощта се очертаваше дълга и безсънна. Тинан седна на койката си и разтърка лице.
— Мога, сър.
„Всичко това можеше да изчака до сутринта“ — тази мисъл се пръкна в уморения мозък на генерала. Но ако момичето знаеше някоя важна тайна, добре би било да се възползват от нея още призори. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова по-дълга му се струваше нощта.
— Саврат, иди свърши нещо, ако обичаш — сопна се той на майора. — Донеси ни малко разредено вино например. — Рекефският офицер излезе намусен и генералът прие това като известна компенсация, задето го бяха измъкнали от леглото по никое време.
— Е, говори — подкани Ариана той. — Кажи ми какво мислят за моето посещение от другата страна на стените.
— Ами — започна тя, — първо, загубите в жива сила са значителни. Бръмбарородните не са войнствена раса поначало и макар в редиците им да има хора от други раси, военният им потенциал не може да се сравнява с този на мравешки град-държава или на имперски гарнизонен център. Когато превземете стените или убедите градския съвет да подпише капитулация, едва ли ще срещнете сериозна съпротива в самия град. Не е изключено колегиумци бързо да свикнат с новата ситуация и да приемат имперското управление мирно и тихо.
— Добре, добре. — Той я изгледа от глава до пети, питайки се как една паякородна се е озовала тук, толкова далеч от родните си земи. — Ако решат да се предадат, аз с радост ще приема капитулацията им. Така де, не виждам смисъл да руша нещо, от което Империята може да се възползва. Разбира се, войниците ще поискат съответната кръвнина за другарите, които са загубили, но след това…
Саврат се върна с напитките, все така намусен. Ариана прие с готовност чашата си, Тинан отпи замислено от своята. Саврат се възползва от възможността да застане току до момичето, със собственически вид. Несъмнено се надяваше в досието му да бъде вписана похвала.
— Под чие ръководство работеше в Колегиум? — попита Тинан. Беше си спомнил нещо. Нямаше ли някакъв осороден офицер, работил в Колегиум и после обвинен в измяна? Как му беше името…
— На лейтенант Граф, сър — отвърна звънко Ариана и Тинан се успокои. Името на онзи офицер още му убягваше, но не беше това.
Той се прозина широко и разкърши рамене в опит да прогони последните остатъци от полепналия по очите му сън.
— Е, кажи ми какви цепнатини в отбраната на Колегиум можем да използваме, Ариана. Къде да пъхнем лоста — продължи той. — Колкото по-бързо приключим с тази обсада, толкова по-добре. — Надигна чашата си и отпи жадно.
Още преглъщаше виното, когато нещо остро и студено го бодна отстрани в шията. Съобразил какво става, генералът застина и не помръдна повече, докато жената не взе чашата от ръката му.