Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
За такова нещо Дани не се беше сетил.
— И какво ще прави Пейн сега? — попита Дани, просто от любопитство.
— Никога няма да може да се върне в този бизнес или поне там, където се чува гласът на старшия съдружник.
— Какво ще стане с горкия човек?
— Секретарката му ми довери, че щял да постои няколко дни при майка си в Съсекс. Тя е председател на местната община, от името на която той смята да се кандидатира при следващите избори.
— Не мисля, че случилото се ще попречи — рече Дани с надеждата, че ще бъде оборен. — Стига да не съветва избирателите си да инвестират на места, където расте японски бръшлян.
— Този човек умее да оцелява — засмя се Хол. — Обзалагам се, че само след няколко години ще бъде член на парламента, а дотогава цялата тази шумотевица ще се е забравила.
Дани сбърчи чело. Май само беше ранил Пейн. Надяваше се Крейг и Девънпорт да не се отърват толкова лесно.
— Имам задача за вас — рече той и отвори куфарчето, откъдето извади куп документи. — Трябва да продадете недвижим имот на Редклиф Скуеър номер двайсет и пет. Предишният собственик…
— Здрасти, Ник — каза някой до тях.
Дани вдигна очи. Висок набит мъж, когото виждаше за първи път, се извисяваше над него. Беше с шотландска поличка и имаше къдрава кестенява коса и червендалесто лице. Трябва да беше приблизително негов връстник. Мисли като Дани, дръж се като Ник. Знаеше, че рано или късно ще се случи нещо подобно, но напоследък се беше поуспокоил, дори бе започнал да се чувства добре в новата си роля. Не вярваше, че някой вече може да го изненада. Оказа се, че греши. На първо време трябваше да разбере откъде този човек е бил близък с Ник — от училище или от армията, защото определено не беше от затвора.
— Здравей. — Дани се изправи, усмихна се и подаде ръка. — Нека те запозная с мой делови партньор, Гари Хол.
Мъжът се наведе и се здрависа с Гари.
— Приятно ми е. Казвам се Санди Доусън. — Говореше със силен шотландски акцент.
— Със Санди се познаваме от много време — обади се Дани с надеждата онзи да му подскаже от колко точно.
— Така си е, но не сме се виждали, откакто завършихме училище.
— Бяхме заедно в „Лорето“ — усмихна се Дани на Хол. — С какво се занимаваш сега, Санди?
— Продължих бизнеса на баща ми. Добре че говеждото е сред най-предпочитаното месо в Англия. А ти, Ник?
— За мен стана далеч по-лесно, откакто… — Опитваше се да разбере дали Санди знае, че Ник е бил в затвора.
— Да, да, разбира се. Неприятна работа, и несправедлива. Радвам се да видя, че си се измъкнал без видими поражения.
Хол изглеждаше объркан.
— Надявам се, че все още намираш време за някоя и друга игра на крикет. Беше сред най-добрите в училище — рече Доусън. — Помниш ли, че бях вратар.
— При това талантлив — додаде Дани и го тупна по гърба.
— Прощавайте, че ви прекъснах, но не можех да не ти кажа едно „здрасти“.
— Чудесно направи, Санди. Много ми е драго да се видим след всичките тези години.
— На мен също. — Доусън се обърна да си върви.
Дани седна на мястото си с надеждата, че Хол не е чул въздишката му на облекчение. Понечи да извади още документи от куфарчето си, но в този момент Доусън се върна отново при тях.
— Предполагам, не знаеш, че Скуифи Хъмфрис почина?
— Така ли? Много съжалявам.
— Получи инфаркт на игрището за голф. Отборът не беше същият, откакто той се пенсионира.
— Горкият стар Скуифи, голям треньор беше — въздъхна Дани.
— Оставям ви вече — рече Доусън. — Просто мислех, че ще искаш да знаеш. Целият Мъселбърг отиде да го изпрати.
— Той го заслужаваше.
Доусън кимна и най-сетне си тръгна.
Този път Дани не откъсна очи от него, докато не го видя да напуска помещението.
— Извинявай! — обърна се към Гари.
— Винаги е притеснително да срещнеш стари съученици — сподели Хол. — Често дори не мога да си спомня имената им. Този обаче трудно се забравя. Голям образ!
— Така е — съгласи се Дани и побърза да се върне на въпроса за Редклиф Скуеър.
Хол разглежда документите известно време, преди да попита:
— Каква цена очаквате за този имот?