Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Сенки в снега [bg]
Сенки в снега [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сенки в снега [bg]

Электронная книга - «Сенки в снега [bg]». Краткое содержание книги:

Град Квебек е в ледената прегръдка на зимата — смразяващо студена и изключително красива. Главен инспектор Арман Гамаш се възстановява от травмиращ инцидент и търси утеха в очарователна английска библиотека, зачетен в томове, които никой не е разгръщал от векове. Докато един ден в мазето на Литературно-историческото дружество е намерено тялото на скандален археолог. Мъж, приживе обсебен от търсенето на останките на Самюел дьо Шамплен — основателя на Квебек. Въпреки нежеланието си Гамаш неусетно се впуска в разследване на мистериозни събития, които се простират четиристотин години назад във времето… Междувременно от Трите бора всеки ден пристига ново писмо от Габри: Защо му е на Оливие да мести трупа? Няма логика. Знаеш, че той не е убиецът. Гамаш е все по-разколебан във вината на младия мъж, осъден за убийство. Възможно ли е инспекторът и екипът му да са допуснали фатална грешка? История и настояще се сблъскват на територията на приказния Квебек, а Арман Гамаш преживява наново ужасните събития от последните месеци, за да загърби сенките от собственото си минало. Луиз Пени е единствената в света шесткратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 169
Перейти на страницу:

— Какъв бе планът им?

— Два камиона бомби. И двама млади мъже, готови да ги карат. От племето на индианците кри.

Том Хенкок се бе привел, за да попива от историята и разказвача й, но сега бавно се отпусна назад. Усети как гърбът му опира в студената каменна стена. Стена, издигната във времето преди индианците кри да разберат за наближаващата катастрофа. Катастрофа, за която дори бяха помогнали с готовност, като бяха показали на европейците своите водни пътища и ги бяха научили как да добиват кожи.

Твърде късно бяха осъзнали, че допускат ужасна грешка.

А сега, стотици години по-късно, двама техни потомци се бяха съгласили да управляват огромни камиони, натъпкани с експлозиви, по гладко асфалтиран път, минаващ през гора, която някога им бе принадлежала. Към язовирна стена, висока колкото трийсететажна сграда.

Щяха да я взривят. И да унищожат себе си. Семействата си. Селищата си. Горите, животните, боговете. Край на всичко. Бяха готови да отприщят потоп, който щеше да помете каквото срещне по пътя си.

С надеждата, че най-сетне някой ще чуе виковете им за помощ.

— Поне така са им казали — обясни главният инспектор. Изведнъж се почувства много уморен и му се прииска да заспи.

— Какво стана? — прошепна Том Хенкок.

— Главен комисар Франкьор стигна навреме. Спряха ги.

— А те дали…?

— Загинаха? — Гамаш кимна. — Да. И двамата бяха застреляни. Но язовирната стена бе спасена.

Свещеникът осъзна, че почти съжалява, задето нещата са се развили така.

— Казахте, че младежите от племето кри са били използвани. Имате предвид, че идеята не е била тяхна?

— Били са просто инструменти като камионите. Който и да е стоял зад този план, е подбрал експлозивни съставки. Бомбите са направили терористите, а пък ние сме докарали до отчаяние индианците кри.

— Но кои са били тези терористи? Ако двамата младежи са били просто инструменти в ръцете на престъпниците, кой тогава е отговарял за планирането? Кой е стоял зад всичко?

— Не знаем със сигурност. Повечето загинаха при нападението във фабриката. Имаше един оцелял, който бе подложен на разпити, но не съм чул какви са резултатите.

— Но сигурно подозирате нещо. Индианци ли са били?

Гамаш поклати глава.

— Бели. Англоезични. Добре обучени. Вероятно наемници. Пряката мишена беше язовирната стена, но реално целта им е било Източното крайбрежие на Съединените щати.

— Не Канада? Не Квебек?

— Не. Ако бяха разрушили „Ла Гранд“, всичко от Бостън до Ню Йорк и Вашингтон щеше да потъне в мрак. И то не само за час, а за месеци наред. Цялата електрическа мрежа щеше да рухне.

— И то на прага на зимата.

Двамата мъже замълчаха и си представиха как в град като Ню Йорк милиони уплашени и ядосани хора мръзнат на тъмно.

— Доморасли терористи? — попита Хенкок.

— Така предполагаме.

— Нямало е как да го предвидите — заяви свещеникът накрая. — Говорите за гордост, господин главен инспектор. Може би самият вие трябва да внимавате.

Думите бяха изречени с лекота, но въпреки това жегваха.

След кратко мълчание Гамаш отговори с лека усмивка:

— Съвсем вярно. Но в едно грешите, мистър Хенкок. Не заплахата трябваше да предвидя. По-скоро на много по-ранен етап трябваше да осъзная, че отвличането не е толкова просто. Трябваше да се досетя, че провинциалният фермер не е онзи, за когото се представя. А и…

— Да?

— Не бях готов за подобна ситуация. Отнасяше се за всички ни впрочем. Нямахме почти никакво време, а беше ясно, че става нещо мащабно. Веднага щом полицай Никол успя да изолира фразата „Ла Гранд“, разбрах какво е. Язовирът е на територията на индианците кри, затова изпратих там човек от своя екип, който да зададе няколко въпроса.

— Само един човек? Определено е трябвало да изпратите всички. — Хенкок се усети и спря. — Ако имате нужда от други тактически съвети, винаги можете да се обърнете към мен. Обучават ни в семинарията.

Младият свещеник се усмихна, а до него се чу тих кикот. След това дълбоко поемане на въздух.

— Индианците кри недолюбват Sûreté. Нищо чудно — рече Гамаш. — Прецених, че е достатъчно да изпратя един умен служител. Имаме връзки сред старейшините на племето. Полицай Лакост започна от тях.

Часовете отминаваха, но накрая докладите й бяха започнали да пристигат. Движеше се от селище на селище и през цялото време я придружаваше една възрастна жена. Главният инспектор бе срещнал старицата преди години на пейка пред „Шато Фронтенак“. Всички други я бяха подминавали като просякиня.

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)