Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Мислите й се блъскаха в главата, ръцете, с които дръпна резето и завъртя валчестата дръжка на бравата, все едно не бяха нейните. Имаше чувството, че стои отстрани и наблюдава някой друг да извършва всички тези действия.
Навеждайки глава и усещайки пистолета, който сега бе на милиметри от ухото й, тя се чу да казва:
— Не се чувствам добре. Трябва да си вървиш, Диз.
— Налага се да говорим — настоя той. — На четири очи. Спешно е.
Харди разбра, че е махнала веригата. Чу я да отмества райбера, видя как топката на бравата се превърта и долови тихото щракане. Вратата беше отключена. Допусна, че печели време, но време за губене нямаше.
Той сграбчи топката и я завъртя, сниши рамене и нахълта през образувалия се процеп, прегърна Ву през кръста и я повлече със себе си надолу.
Още преди да докоснат пода, четирите спецченгета от ТАС, които дебнеха на площадката зад Харди, нахлуха с насочени оръжия, като изтръгнаха вратата от пантите й. Зад тях напираха още четирима, после още и още и всичките връхлетяха в апартамента като неудържима река.
Излетялата назад врата изби пистолета от ръката му, той се прекатури през масата, удари се в кухненския плот, където Ву държеше съдовете си, и падна на пода. Остана да лежи за миг стъписай и неподвижен сред трески и парчета счупено стъкло. В секундата, преди някой Да успее да го достигне, той нададе животински вик и направи отчаян опит да се добере до оръжието си.
Но не успя, защото първата двойка спецченгета го приклещи на земята.
Като риташе и се гърчеше, все едно е подгонен звяр с пречупен гръбнак, той пръхтеше и бълваше гнусни ругатни, обхванат от бяс, докато най-накрая закопчаха китките му с белезници зад гърба. Проснат на пода с лице, натикано в локвичка от собствената му кръв, с едно ченге, коленичило на гърба му, и други две, притиснали разкрачените му крака, той не можеше да помръдне и мускул.
Глицки стоеше на прага с изваден пистолет. Отпусна го, когато видя, че планът му — е, добре, неговият и на Харди — бе успял. Освен това бяха съумели да го приведат в действие без някой да пострада. Харди и Ву седяха на пода с гърбове, облегнати на стената, и той я бе обгърнал покровителствено с ръка. Главата й бе клюмнала, а раменете й се тресяха от плач. Това беше добре, трябваше да се освободи от напрежението.
Глицки отиде при хората си, които бяха заловили заподозрения, и погледна надолу към жалката, вече укротена фигура на Екзекутора. Бяха открили името му минути, преди Бранд да се обади и да каже, че знае къде могат да го намерят.
Приставът от Младежкия възпитателен център Рей Котрел.
Без да се помайват, ченгетата от ТАС изправиха Котрел на крака и го изведоха от стаята, която бе заприличала на бойно поле.
В разрушената половина от апартамента Ву, Харди и Глицки се движеха мълчаливо като роботи — вдигнаха изкъртената врата и я опряха на стената, изправиха масата, наредиха столовете, два от които бяха оцелели, и събраха по-големите парчета от потрошените чаши и чинии.
Най-после Ву се отпусна тежко на единия от здравите столове, а Харди седна на другия.
Глицки наля чаша вода от мивката и я подаде на Ву, после се върна при плота, разчисти си място и се настани отгоре.
— Как се озова тук Котрел? — попита той.
— Не знам. Нямах представа, че знае къде живея.
— Но какво искаше от вас? Били сте — на колко? — на дванайсет години, когато се е състоял процесът срещу баща му. Нямате нищо общо с това, нали?
Сякаш едва сега забелязала чашата вода в ръката си, Ву изпи половината на един дъх. Сведе глава и се опита да събере мислите си. Най-после започна да им обяснява възможно най-свързано какво й е казал Котрел, за връзката й със системата, осъдила така трагично и несправедливо баща му.
— И нещо друго — добави тя. — Аз не бях просто още един адвокат. Той виждаше в мое лице Алън Боскачи, обвинил и изпратил в затвора невинния му баща. Вършех същото нещо с Андрю Бартлет, лишавайки го от години от живота му, докато Рей е знаел, че е невинен. — Тя излезе от шоковото си състояние и внезапно осъзна значението на думите му. — Защото той бе извършил онова, за което Андрю беше арестуван. Не разбирате ли? Той е убил Муни и Лора.
— И сами се досетихме — рече Глицки.
Гласът й се извиси:
— Но той ми каза, че го е извършил. Наистина ми го каза. Назова Муни по име. — Обърна се към Харди. — Това е важно — каза тя, цялата разтреперана от вълнение. — Има разлика.
— Знам — Харди захлупи ръката й с длан. — Не смятам, че на Ейб му е убягнало.