Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Правилно е разбрал. Ти къде си научил пиджин?
— В Нова Гвинея. Работих там една година.
— И какво точно си работил?
Само че Санжонг вече бързаше към Кенър, който махаше на някакъв младок, току-що пристигнал с един ландроувър. Младокът изскочи от джипа. Беше тъмен, с кафеникави къси панталонки и тениска. Ръцете му бяха покрити с татуировки. Усмивката му беше заразителна.
— Хей, Жон Канер! Хамамас клок! — Той се удари с юмрук по гърдите и прегърна Кенър.
— Има щастливо сърце — преведе Санжонг. — Познават се.
Новодошлият им бе представен като Хенри, без друго име.
— Ханри! — каза той, ухилен до уши, докато им стискаше ръцете поред. После се обърна към Кенър.
— Разбрах, че има проблем с хеликоптера — каза Кенър.
— Какво? Няма проплем. Ме гот клосту лонг. — Засмя се. — Ей там е, приятелю — каза той на безупречен английски с британски акцент.
— Добре — каза Кенър. — Бяхме се притеснили.
— Да, но сериозно, Жон. По-добре да попърсаме. Ми йет харим планти янгпелас, просим, пасим бируа, има много маскет, нокен стап гут, я?
Евънс остана с впечатлението, че Хенри говори на пиджин, та останалите да не го разбират.
— И аз така чух — каза Кенър. — Много бунтовници имало тук. Повечето са млади момчета? И сърдити? И добре въоръжени. Логично.
— Безпокоя се за хеликоптера, приятелю.
— Защо? Знаеш ли нещо за пилота?
— Да, знам.
— И? Кой е пилотът?
Хенри се изкиска и плесна Кенър по гърба.
— Аз!
— Е, тогава да тръгваме.
Тръгнаха по шосето. Джунглата се издигаше от двете страни на пътя. Въздухът трептеше от песните на цикадите. Евънс погледна с копнеж назад към красивия бял Гълфстрийм джет, клекнал на пистата на фона на синьото небе. Пилотите в белите си ризи и черни панталони проверяваха колесника. Запита се дали някога пак ще види самолета.
— Чухме и че някакви хора били убити, Хенри — каза Кенър.
Хенри изкриви лице.
— Не само убити, Жон. Олпела. Да?
— И ние така чухме.
— Да. Ферното.
Значи беше вярно.
— Бунтовниците ли са го направили?
Хенри кимна.
— О, този нов шиф, него име Самбука, като питие. Не питай защо му е такова името. Той луд човек, Жон. Лонглонг ман тру. Сичко назад към олпела заради тоз човек. Старото е по-добро. Всякож, всякож.
— Е, старото си е по-добро — каза Тед Брадли, който се влачеше зад тях, — ако питате мен.
Хенри се обърна.
— Вие имате мобилни телефони, имате компютри, имате антибиотици, лекарства, болници. И казвате, че старото е по-добро?
— Да, защото е така — каза Брадли. — Старият начин на живот е по-хуманен, по-съдържателен. Повярвайте ми, ако сте имали възможност лично да опитате тези така наречени модерни чудеса, щяхте да знаете, че не са толкова велики…
— Завършил съм университета в Мелбърн — каза Хенри. — Така че имам известен опит.
— О, ами тогава… — измънка Брадли. И продължи под мустак: Можеше да ми каже. Задник.
— Между другото — каза Хенри, — съветвам ви да не правите това тук. Не говорете под носа си.
— Защо?
— В тази страна някои хора мислят, че ако си мърмориш под нос, значи си обладан от демон. Ще се уплашат. А може и да ви убият.
— Разбирам. Очарователно.
— Тъй че, в тази страна, ако имате да кажете нещо, говорете високо!
— Ще го запомня.
Сара вървеше до Брадли, но не слушаше разговора. Хенри беше интересен тип, уловен между два свята, понякога говореше с оксфордски акцент, понякога подхващаше на пиджин. Нея това не я притесняваше.
Притесняваше я джунглата. Въздухът беше горещ и неподвижен, уловен между гигантските дървета, които се издигаха от двете страни на пътя. Бяха високи по петнайсет метра, целите увити в лиани. А в ниското, в мрака под високите корони, огромни папрати растяха толкова нагъсто, че представляваха непристъпна бариера, солидна зелена стена.
Помисли си, че навлезеш ли и на три метра в гората, можеш да се изгубиш завинаги. Никога няма да намериш обратния път.
Покрай шосето клечаха ръждясалите коруби на отдавна изоставени коли с изпотрошени прозорци, смачкани шасита и корозия в кафяво и жълто. На минаване покрай тях зърна раздрана тапицерия, стари табла с изтръгнати километражи.
Свърнаха надясно по една пътечка и хеликоптерът изникна напред. Сара ахна. Беше красив, зелен с белоснежни резки, металните части лъщяха.
— Да, отвън е хубав — каза Хенри. — Но мисля, че отвътре, двигателят де, може и да не е толкова добър. — Той поклати ръка. — Долу-горе.
— Супер — каза Брадли. — Лично аз бих предпочел да е обратното.