Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Става.
Евънс мислеше. Пет километра пеша по плажа би трябвало да им отнеме най-много час и половина. Щяха да стигнат до Резолюшън доста преди обяд. Така им оставаха…
— Това е мястото — каза Хенри. Пръст от неравни вулканични скали се протягаше навътре в океана. Заливалите го с векове вълни го бяха изгладили достатъчно, та кацането да е възможно.
— Давай — каза Кенър.
Хеликоптерът направи кръг, захождайки за кацане. Евънс гледаше гъстата стена на джунглата там, където тя се срещаше с плажа. Видя следи от гуми в пясъка и нещо като пролука между дърветата, където сигурно имаше път. Следи от гуми…
— Вижте — каза той. — Мисля, че…
Санжонг го смушка с лакът в ребрата. Силно.
Евънс изгрухтя.
— Какво има, Питър? — попита го Кенър.
— Ъъъ, нищо.
— Кацаме — каза Хенри. Хеликоптерът се сниши гладко и кацна без сътресения. Вълни се плискаха по края на скалната теснина. Много ведро. Кенър внимателно оглеждаше околността през прозрачния купол на хеликоптера.
— Е? Мястото е добро, нали? — попита Хенри. Сега, когато бяха кацнали, изглеждаше нервен. — Не ми се ще да оставам много, Жон. Защото те може да дойдат скоро…
— Да, разбирам.
Кенър открехна вратата и спря.
— Е, сичко добре. Жон?
— Много добре, Хенри. Много хубаво място. Слез и ни отвори задната врата, моля те.
— Ми, Жон, мисля, че и вие можете да…
— Слизай! — И с мълниеносна бързина в челото на Хенри бе опрян пистолет. Хенри запелтечи и застена от страх, докато се бореше с вратата.
— Но, Жон, трябва да остана вътре, Жон…
— Ти си лошо момче, Хенри — каза Кенър.
— Ще ме застреляш ли, Жон?
— Не сега — каза Кенър и рязко го изблъска навън. Хенри падна на грапавия камък и зави от болка. Кенър се прехвърли на пилотското място и затвори вратата. Хенри моментално скочи и заблъска по нея. Трепереше от ужас.
— Жон! Жон! Моля те, Жон!
— Съжалявам, Хенри. — Кенър дръпна лоста и хеликоптерът започна да се издига. Не бяха се издигнали и на седем метра, когато от джунглата излязоха десетина мъже и започнаха да стрелят с пушки по хеликоптера. Кенър зави над океана на север, отдалечавайки се от острова. Всички извиха вратове да погледнат назад — Хенри стоеше самотен на скалния пръст. Неколцина от мъжете тичаха към него. Той моментално вдигна ръце.
— Лайно дребно — каза Брадли. — Можеше да ни убие всичките.
— И още може — каза Кенър.
Летяха на север над открити води.
— И какво ще правим сега? — попита Сара. — Ще кацнем от другата страна на залива ли?
— Не — каза Кенър. — Те точно това очакват да направим.
— Тогава…
— Ще изчакаме няколко минути и ще се върнем от западната му страна, точно като преди.
— И те няма да се сетят?
— Може и да се сетят. Ще кацнем на друго място.
— По-далеч от залива?
— Не. По-близо.
— Онези от ПОФ няма ли да ни чуят?
— Няма значение. И без това вече знаят, че идваме.
Отзад Санжонг вече ровеше в щайгите. И изведнъж замря.
— Лоши новини.
— Какво?
— Няма оръжие. Има муниции, но не и оръжие.
— Копеленцето му гадно! — изсъска Брадли.
— Какво ще правим сега? — попита Сара.
— Продължаваме по план — каза Кенър.
Обърна хеликоптера, като почти забърса водата, и пое назад към Гареда.
РЕЗОЛЮШЪН
Четвъртък, 14 октомври
09:48
Западната дъга на Резолюшън Бей представляваше хълмист, покрит с джунгла гръбнак, който се вдаваше в океана, завършвайки с каменист връх. Другият край на гръбнака се заравняваше постепенно в скалисто плато на петнайсетина метра над плажа, който се извиваше на запад. Платото беше защитено от високи дървета с надвиснали корони.
Точно там стоеше сега хеликоптерът, покрит с камуфлажен брезент, с добър изглед към плажа долу. Евънс хвърли поглед към него с надеждата, че машината ще се слее с пейзажа, но в действителност тя изпъкваше съвсем ясно, особено като я гледаш отгоре. Групата им вече беше на петнайсет и повече метра над хеликоптера — катереха се с мъка през джунглата, издигаща се стръмно от плажа. Много беше трудно. Изкачваха се в колона по един и трябваше да внимават, защото земята беше разкаляна. Брадли вече се беше спънал веднъж и в резултат се плъзна десетина метра надолу. Цялата му лява страна беше покрита с черна кал. Евънс видя и една тлъста пиявица на тила му, но реши, че моментът не е подходящ да му каже.
Никой не говореше. Шестчленният им екип се изкачваше мълчаливо, опитваха се да вдигат възможно по-малко шум. Усилията им обаче не даваха особени резултати, защото разни съчки пукаха под краката им, а тънките клонки се чупеха в ръцете им, опитаха ли да се издърпат с тяхна помощ нагоре.