Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не е ли красиво? — каза Тед Брадли. — Един наистина недокоснат рай.
Кенър, който седеше срещу него, не каза нищо. Той също гледаше през прозореца.
— Не мислите ли, че проблемът ни е в изгубения контакт с природата? — подхвана го Брадли.
— Не — каза Кенър. — Според мен проблемът е, че не виждам много пътища.
— Не мислите ли — продължи Брадли, — че това е заради белия човек, който, за разлика от местните, иска да завладее природата, да я подчини напълно?
— Не, не мисля така.
— Аз пък мисля — каза Брадли. — Според мен хората, които живеят по-близо до земята, в селата си, заобиколени от природата, та тези хора имат вроден екологичен подход и чувство за природния ред.
— Много време ли сте прекарали на село, Тед? — попита го Кенър.
— В интерес на истината, да. Снимах един филм в Зимбабве и друг в Ботсвана. Знам за какво говоря.
— Аха. И през цялото време живяхте на село?
— Не, бяхме на хотел. Налагаше се, заради застраховките. Но често ходех в селата. Няма съмнение, че животът на село е най-добрият и най-разумният от екологична гледна точка. Честно казано, според мен всички хора трябва да живеят по този начин. И определено не бива да насърчаваме селяните да се преселват в града. Това е проблемът.
— Разбирам. Значи вие отсядате в хотел, но искате всички други да живеят на село.
— Не, вие не слушате какво…
— Къде живеете сега, Тед? — попита Кенър.
— В Шърман Оукс.
— Това село ли е?
— Не. Е, в известен смисъл може и да се нарече село… Но работата ми налага да съм в Лос Анжелис. Нямам избор.
— Тед, били ли сте някога в село в Третия свят? Дори за една нощ?
Брадли се размърда малко нервно.
— Както вече казах, прекарах доста време в селата, където снимахме. Знам за какво говоря.
— Ако животът на село е толкова хубав, защо хората искат да се махнат оттам, според вас?
— Би трябвало да останат, точно това казвам.
— Значи знаете по-добре от тях?
Брадли замълча за миг, после избълва:
— Ами, щом искате да знаете и за да бъда честен — да. Определено знам по-добре от тях. Защото стъпвам при преценката си на по-доброто си образование и по-големия си опит. Освен това познавам от първа ръка опасностите на индустриалното общество и как то поболява целия свят. Така че, да, мисля, че знам какво е най-добро за тях. И определено знам кое е най-добро за планетата от екологична гледна точка.
— Лично аз трудно приемам — каза Кенър — други хора да решават какво е най-добро за мен, особено когато тези хора не живеят там, където живея аз, когато не познават местните условия или проблемите, с които се сблъсквам, когато дори не живеят в същата страна, но въпреки това са убедени — в някакъв си далечен град на запад, от бюрото си в някакъв стъклен небостъргач в Брюксел, Берлин или Ню Йорк — въпреки това са убедени, че знаят решенията на всичките ми проблеми и как би трябвало да живея. Определено ми е трудно да приема това.
— И защо? — попита Брадли. — Тоест… вижте — не е възможно да вярвате, че всички хора на планетата трябва да правят онова, което на тях им се иска. Това би било ужасно. Тези хора се нуждаят от помощ и напътствие.
— И вие ще им ги дадете? На „тези хора“?
— Добре де, да се говори така не е политически коректно, признавам. Но вие искате ли тези хора да имат същия ужасен, прахоснически жизнен стандарт, който имаме ние в Америка и който съществува в по-малка степен в Европа?
— Не забелязвам да се отказвате от него.
— Да — каза Тед, — но правя каквото мога. Разделям боклука си за рециклиране. Поддържам въглеродно неутрален начин на живот. Работата е там, че ако всички други хора се индустриализират, това ще доведе до ново отравяне на почвите, водата и въздуха в световен мащаб. Това не бива да се случва.
— Аз съм постигнал своето, но вие не можете да постигнете вашето, така ли?
— Въпрос на реалности — каза Брадли.
— Вашите реалности. Не техните.
В този момент Санжонг махна на Кенър.
— Извинете ме — каза Кенър и стана.
— Вървете, щом искате — каза Брадли, — но знаете, че казвам истината! — Даде знак на стюардесата и вдигна чашата си. — Сипи ми още едно, миличка. За из път.
— Хеликоптерът още не е пристигнал — каза Санжонг.
— Какъв е проблемът?
— Трябвало е да долети от друг остров. Само че са забранили полетите, защото ги е страх, че бунтовниците имат ракети земя-въздух.
Кенър се намръщи.
— След колко време ще кацнем?
— След десет минути.