Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Изборите в Панама
На 7-ми май 1989 г. след шест години потисничество панамците излязоха масово пред урните, за да гласуват на разрешените от Нориега избори. Той очевидно смяташе, че неговите кандидати, водени от номинирания от него за президент Карлос Дуке, ще спечелят лесно — особено с помощта, която той получи от приятелите си.
Въпреки присъствието на високопоставени наблюдатели като бившия президент Джими Картър и по-малки знаменитости от католическата църква и американския Конгрес отрядите главорези на Нориега и „батальоните на достойнството“ положиха всички усилия да сплашат гласоподавателите. Но хората имаха други идеи. Опозицията, ръководена от Гилермо Ендара и неговите помощници, кандидатирали се за поста вицепрезидент — Рикардо Ариас Калдерон и Гилермо Форд, победиха кандидатите на Нориега с три към едно.
Когато бяха обявени тези резултати, ликуващите панамци излязоха с хиляди по улиците.
Нориега не хареса тази гледка и на 10-ти май анулира изборните резултати — обяснявайки ги с чужда намеса — и след това изпрати ПОС, националната полиция и „батальоните на достойнството“ по улиците, за да потушат демонстрациите. Много хора бяха убити и опозиционните лидери преминаха в нелегалност — след като бяха измъкнати и бити от тяхната победна кола.
Всичко това засили опасенията на президента Буш за безопасността на хилядите американски граждани в Панама и той заповяда изпращането на 1 900 допълнителни войници в страната — почти 1 000 войници от 7-ма пехотна дивизия от Форт Орд, Калифорния, 165 морски пехотинци от 2-ра експедиционна сила на морските пехотинци от Кемп Леджун, Северна Каролина, и 750 войници от 5-та механизирана дивизия от Форт Полк, Луизиана. Всички подразделения пристигнаха в Панама до 19-ти май.
Играта загрубява
Два месеца по-рано, на 21-ви март, бившият конгресмен Дик Чейни стана министър на отбраната. Чейни незабавно потърси нови начини да притисне Нориега. Междувременно членове на Съвета за национална сигурност се срещнаха, за да обсъдят други действия, в резултат на които се получи президентското одобрение на Директива за националната сигурност 17, издадена на 22-ри юли 1989 г., с която се заповядваше извършването на военни действия в Панама за утвърждаване правата на Съединените щати по договора и разклащане на режима на Нориега и неговите поддръжници.
Тези действия бяха степенувани по категории и варираха от така наречената Категория едно (нисък риск/слаба видимост) през Категории две и три (нисък риск/висока видимост и среден риск/висока видимост) до Категория четири (висок риск/висока видимост).
Действията от Категория едно щяха да включват оповестяване евакуацията на американските граждани, разширяване на кампаниите срещу Нориега в медиите и психологически операции и поставяне под охрана членовете на ПОС в американските инсталации.
При останалите категории войските на Съединените щати в Панама щяха да играят по-активна роля.
В Категория две военната полиция щеше да увеличи патрулите си между американските военни инсталации, в Панама щяха да бъдат разположени подразделения с размерите на батальон за интензивни учения и разположените в Панама войски щяха да се упражняват в амфибийни и нощни бойни операции.
В Категория три войските на Съединените щати в Панама щяха да засилят разузнаването и въоръжените конвои близо до важни инсталации на ПОС.
В Категория четири войските на Съединените щати щяха да установят пълен контрол над няколко ключови военни съоръжения, като Форт Амадор, Хълма на каменоломната и Форт Еспинар. Форт Амадор е разположен на полуостров югозападно от Панама Сити и оперативният му център се намираше в тунел, изкопан по време на строителството на канала. Форт Еспинар е на север, близо до Колон. Всички те бяха общи инсталации на САЩ и ПОС.
Политиката на президента за загрубяване на играта имаше и големи политически последици, тъй като той се бе придвижил към тази по-смела стратегия, на която генерал Уорнър се съпротивляваше. И президентът реши да смени генерал Уорнър.
На 20-ти юни генерал Кроу препоръча генерал Търман за заместник на Уорнър. Търман беше служил във Виетнам и въпреки че притежаваше донякъде ограничен боен опит и умения, той бе смятан за човек на действието, който можеше да постига целите си. С това наум, Кроу помоли Търман да преразгледа заповедите за операциите МОЛИТВЕНИК и особено СИНЯ ПРИМАМКА.