Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
СИНЯ ПРИМАМКА предвиждаше обща настъпателна операция за победа над ПОС и тяхното разформироване. Тя щеше да започне с операции на намиращите се вече в Панама войски от почти 12 000 души и да продължи до осем дни. Пред следващите две седмици към тях щяха да се присъединят още 10 000 войници от Съединените щати. Междувременно един самолетоносач с бойната си група кораби щеше да блокира въздушните и морските пътища за Куба и да осигури близка поддръжка от въздуха, докато амфибийна сила осигури допълнителни сухопътни войски. В допълнение към базираните в Съединените щати сили, предназначени за СЛЕД ТОВА, командирът на САУТКОМ щеше да пусне в действие и обединена военна сила от екипи за специални операции от СОКОМ за операции срещу командването на ПОС, командни и контролни пунктове и летища. Освен това силите за специални операции щяха да спасяват заложници, да извършват разузнаване и да открият и заловят Мануел Нориега.
Командирът на САУТКОМ не само щеше да осъществява общото командване на СИНЯ ПРИМАМКА, но и общата тактическа координация. Той, заедно с командирите на Обединена военна сила Панама и на Обединената военна сила за специални операции, щеше да извършва координирани, но отделни операции.
След приключването на първоначалните нападения СИНЯ ПРИМАМКА обединената военна сила щеше да започне граждански военни операции, предвидени в СЛЯПА ЛОГИКА — четвъртата оперативна заповед в МОЛИТВЕНИКА. Фазата граждански въпроси щеше да помогне да се възстановят обществената безопасност и здравеопазване, както и други държавни институции, последвано от прехвърляне на контрола на гражданско управление.
В дългосрочна перспектива американски войски по гражданските въпроси щяха да работят с новото правителство на Панама за преструктуриране на ПОС и изграждане на нейната лоялност към гражданската власт и демократичното управление.
Мнението на генерал-лейтенант Томас У. Кели, директор на операциите на СНЩ, се различаваше от самото начало от това на САУТКОМ. Той не беше убеден, че САУТКОМ притежава достатъчно командни и контролиращи възможности, за да управлява, разполага и подкрепя всички сили, предвидени за СИНЯ ПРИМАМКА. Щом се изпратеха допълнителни сили от Съединените щати, щеше да има нужда от командир на корпус, който да командва и контролира цялата операция. Според него XVIII въздушнопреносим корпус притежаваше необходимия персонал и способност за бързо разгръщане.
През лятото на 1988 г. генерал Уорнър временно разреши този конфликт, като подсили щаба си с още тринайсет души и шепа плановици на специални операции. Той смяташе, че уменията и опитът на щаба му в Панама и с ПОС правеха САУТКОМ напълно квалифицирано да служи като боен щаб на СИНЯ ПРИМАМКА, но същевременно съзнаваше, че ще е необходим щаб на корпус за ръководство на цялата операция, ако ОВСП трябва да бъдат подсилени с допълнителни големи сили от Съединените щати, и на 5-ти юли 1988 г. той помоли адмирал Кроу да включи един щаб на корпус в списъка с войските за СИНЯ ПРИМАМКА. Но Уорнър смяташе, че щабът на корпуса ще поеме тактическото командване и контрол чак след началото на операцията и само ако самият той реши да използва базираните в Съединените щати сили в списъка на СЛЕД ТОВА.
Адмирал Кроу одобри искането на главнокомандващия на 19-ти октомври 1988 г. и заповяда на главнокомандващия Командването на армейските сили на Съединените щати45 генерал Джоузеф Т. Паластра-младши да ревизира съответно списъка на войските. След девет дни Паластра упълномощи генерал-лейтенант Джон Фос, който беше по това време командир на XVIII въздушнопреносим корпус, да установи връзка със САУТКОМ.
Понеже нямаше да разполага с оперативен контрол преди началото на СИНЯ ПРИМАМКА и може би дори след това, Фос отначало делегира планираната отговорност обратно на щаба на ОВСП, но през следващата година той надзираваше планирането на ОВСП за операцията.
Междувременно Кели оставаше недоволен от (според него) постепенно разширяваното и некоординирано командване и през ноември 1988 г. се срещна с оперативните офицери от САУТКОМ и ФОРСКОМ за разрешаване на въпроса. Той предпочиташе да разгърне щаба на корпуса в пълен обем преди разгръщането на всички бойни сили, но не можеше да промени мнението на Уорнър — въпреки че оперативният офицер на САУТКОМ бригаден генерал Марк Сиснерос бе съгласен с Кели. Изглежда, че адмирал Кроу също беше съгласен с него, но не взе решение против САУТКОМ.
45
Командването на армейските сили на Съединените щати (ФОРСКОМ) беше отговорно за готовността на всички базирани в Съединените щати сили на армията. XVIII въздушнопреносим корпус бе включен в неговото командване. — Бел.авт.