Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
— Ако има военен преврат — каза Пауъл на президента, — трябва да видим как ще се развият нещата, преди да действаме.
Президентът се съгласи.
В този ден нямаше преврат. Но госпожа Хиролди съобщи, че е определен за другата сутрин — на 3-ти октомври.
На сутринта Нориега пристигна по-рано от обикновено в Командансия; гвардейци го посрещнаха с почетна церемония както винаги, но след това арестуваха диктатора — причинявайки моменталното избухване на спор между Нориега и Хиролди. Раздадоха се изстрели, които генерал Търман чуваше от щаба си на Хълма на каменоломната, разположен на около два километра от Командансия.
Търман незабавно се обади на Пауъл, за да докладва.
До 9,00 ч. стана ясно, че е в ход военен преврат, но изходът му все още не бе сигурен. По обяд панамското радио съобщи, че се извършва военен преврат.
Под претекст за рутинно учение американските сили блокираха пътя към Форт Амадор, въпреки че базираната там панамска 5-та пехотна рота не се опита да реагира. Горе-долу по същото време двама лейтенанти от ПОС, идентифицирани като упълномощени за преговори от страна на превратаджиите, пристигнаха пред портала на Форт Клейтън и помолиха да се срещнат със Сиснерос (сега генерал-майор), който говореше гладък испански. Търман нареди на Сиснерос да разговаря с тях.
Според лейтенантите лидерите на преврата контролираха Нориега и щаба му и сега търсеха начин диктаторът с достойнство да отстъпи властта, но да остане в Панама; но когато Сиснерос предложи да го задържи във Форт Клейтън, лейтенантите отказаха. Нямаха намерение да го предават на Съединените щати. Все още настояваха за американска блокада на пътя при Моста на Америките за възпрепятстване настъпление на панамските войски от Рио Хато.
Уговарянето на Нориега да отстъпи властта се оказа много по-трудна работа, отколкото си представяше Хиролди. Никога няма да узнаем какво са си казали те двамата, но знаем, че Нориега се е оказал по-красноречив. Вместо да продължи разговора, Хиролди остави Нориега заключен в една стая за няколко минути и след това отиде да прегрупира силите си. Това се оказа фатална грешка: в стаята имаше телефон. Нориега (както по-късно се разбра) накрая успял да се свърже с Вики Амадо — любовницата си номер едно, и я помолил да се свърже с командирите на 6-та и 7-ма рота в Рио Хато и на механизирания Батальон 2000 от ПОС във Форт Симарон на около трийсет километра североизточно от града.
Скоро един самолет „Боинг“–727 излетя от международното летище „Токумен“ на 16 километра от Панама Сити, кацна в Рио Хато и започна да прехвърля обратно в Токумен 6-та и 7-ма рота. Междувременно Батальон 2000, разположен на още 16 километра на изток във Форт Симарон, се насочи към „Токумен“ с конвой от камиони и бронетранспортьори V–150 и V–300. Там те натовариха 6-та и 7-ма рота и продължиха към Командансия.
Силите, за които лидерите на преврата се опасяваха, че просто са прелетели над Командансия, се съединиха с други подкрепления и влязоха в комплекса от източната му страна — действия, които се оказаха много поучителни за Стайнър и неговите стратези, докато ревизираха СИНЯ ПРИМАМКА.
В този момент стана ясно, че превратът се е провалил. От Командансия се чуваха изстрелите при екзекуциите. Майор Хиролди и заместникът му капитан от ПОС бяха отведени в Тинахитас (на десет километра северно от града и база на 1-ва пехотна рота), измъчвани, докато издадат и другите лидери на преврата, и екзекутирани.
— Отговорът на ПОС срещу преврата наистина демонстрира значително военно умение и изобретателност — отбелязва Карл Стайнър. — Събитията от този ден ми дадоха ясно да разбера, че за успеха на демокрацията в Панама трябва да изчистим цялата пасмина, включваща Нориега, неговата ПОС, командната и контролната структура (особено Командансия) — както и националната полиция. И както щяхме да разберем, това не беше всичко. Нориега бе поставил свои питомци на всички ключови позиции във всяка правителствена институция и те зависеха от него по един или друг начин. Трябваше всички да си вървят.
Повишаване на готовността
След провала на преврата генерал Търман взе мерки за повишаването на готовността: сега целият дежурен персонал носеше камуфлажни униформи. Засили се стрелковото обучение и всички — индивиди и екипи — трябваше да бъдат квалифицирани за работа с оръжейните си системи. Бяха увеличени упражненията от Категории три и четири и роти от учението „Пясъчна бълха“ посещаваха ежедневно някои от двайсет и седемте набелязани цели (въпреки че участващите войници не знаеха това). Проведе се и учебно нощно нападение с хеликоптери за подобряване на уменията с очила за нощно виждане.