Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
— Ами частите, които са вече там? — попита Стайнър. Южната армия на САЩ (ЮСАРСО), командвана от армейски генерал-майор Бърни Льофке, включваше всички сили, разположени вече в Панама.
— Ще бъдат под твое командване — отговори Търман. — Ще те държа отговорен за всичко. Всички сили ще бъдат под твое командване.
— Да, сър.
— Причината, поради която ми трябваш, е, че в XVIII въздушнопреносим корпус ти разполагаш с два пъти по-голям щаб от САУТКОМ и с най-добрите комуникации, екипировка и обучени сили в армията за провеждане на непредвидени операции44. — С това той имаше предвид, че XVIII въздушнопреносим корпус е щаб с капацитет за водене на бойни действия, докато САУТКОМ не беше такъв поради естеството на своята мисия.
— Ето как ще стане това. Ти помниш адмирал Маккейн — главнокомандващият в Панама от 1968 до 1972 г., който действаше от Хаваите. — Стайнър кимна утвърдително. — Във Виетнам имаше един човек на име Уестморленд, който се биеше от Сайгон. — Той изгледа строго Стайнър. — Аз съм Маккейн, ти си Уестморленд. В момента не мога да те инструктирам подробно, но когато Конгресът потвърди назначението ми, ще работим по такъв начин. Сега действай.
— Да, сър — отговори Стайнър. Нямаше какво повече да се каже. Той разбра указанията на Търман. Знаеше точно какво трябва да се направи и как да се подходи за постигането му.
История
Панамският провлак представлява едно от най-важните стратегически съоръжения на света. В най-тясната му част Атлантическият и Тихият океан са разделени само от 80 километра суша, което прави възможно евентуалното им свързване. Икономическите, политическите и военните последици от този факт са многобройни.
Някога част от Колумбия, Панама спечелва независимостта си през 1903 г. — с помощ от Съединените щати, които искат да построят канал през провлака при условия, с които Колумбия не е съгласна. През същата година новата държава подписва договора „Хай-Бунау-Вариляа“, който позволяваше на Съединените щати да изградят канала. Съединените щати получават контрол и над една „зона на канала“, която се простира на осем километра от двете страни на дългия 83 километра воден път. Каналът е завършен през 1914 година.
С течение на годините панамците все повече недоволстват от контрола на Съединените щати над канала. Накрая Съединените щати признаха техните интереси и президентът Картър сключи споразумение, според което Съединените щати обещаха да прехвърлят контрола върху канала на Панама до 2000 г., а до тази дата да споделят много американски военни инсталации в Панама с панамските сили за отбрана. След предаването на канала Съединените щати щяха да изтеглят войските си и да предадат всички военни инсталации на панамското правителство.
Нито едно от условията в договора не допадаше на СНЩ. С договор или не, но каналът оставаше стратегически важен за интересите на Съединените щати.
Сенатът на Съединените щати споделяше много от тревогите на СНЩ. При ратифицирането на договора той включи едно условие, което позволяваше на Съединените щати да продължават да защитават Панамския канал и след 1999 година.
Нориега
Мануел Антонио Нориега се издигна до властта като разузнавателен офицер на диктатора бригаден генерал Омар Торихос. След смъртта на Торихос при самолетна катастрофа през 1983 г. Нориега оглави Панамските отбранителни сили (ПОС) — организация, която включваше въоръжените сили, полицията, митниците и разузнавателните служби на страната. По време на издигането си във властта Нориега се сдоби с приятели и патрони сред разузнавателната общност на Съединените щати. След смъртта на Торихос той продължи тази практика, но я разшири с включването на клиенти и контрабандисти на оръжие от колумбийския наркокартел „Меделин“.
От 1985 г. Нориега контролираше напълно страната.
Първата конфронтация между Нориега и Съединените щати се случи през юни 1987 г., след като бившият началник-щаб на ПОС полковник Роберто Диас-Ерера публично обвини Нориега в участие не само в смъртта на Торихос, но и в убийството през 1985 г. на опозиционния лидер доктор Уго Спадафора, и в подправяне на изборните резултати. Панамският народ, който никога не подкрепи Нориега, излезе на улиците, но полицията на Нориега брутално потуши мирните демонстрации.
44
Бойни операции за бързо реагиране — с по-малък мащаб от армейски театър на бойните действия. — Бел.авт.