Измамата Прометей

— Съгласен съм с теб. Но да допуснем, че нечий екип следи действията на „Испанска армада“ и когато корабът експлодира, се взема решение, че ти си неприятел.

— Кой взема това решение? Дън твърди, че за операцията никъде няма информация черно на бяло. Само устни уговорки, а в компютрите на ЦРУ фигурира само един мой псевдоним — Джонас Барет.

— А може би някоя и друга сума от разноските ти.

— И да има такова нещо, то е внесено със специални кодове, без имена плюс това е с най-високия възможен гриф за секретност. Да се отвори само при крайна нужда и пак няма да ме засекат със сигурност.

— Стига бе, Ники. От ЦРУ информация изтича като от цедка. Винаги си е било така. Нали именно затова съществуваме ние.

— Виж, Росовски, още щом ти споменах името и Ричард Ланкастър незабавно прие да разговаряме. И даде да се разбере, че знае за Управлението — може би така, както го е информирал Хари Дън. Или ти ще ми кажеш, че и Ланкастър лъже?

— Той безсъмнено е брилянтен мозък, но е и много суетен, а суетните хора ги лъжат лесно. Дън може да го е изработил така изкусно, както и самия теб.

— Във всеки случай Ланкастър поиска повече факти, проверка в дълбочина.

— Естествено. Както би постъпил и ти на негово място. Вероятно се е изплашил.

Брайсън замълча, чувстваше слабост и лек световъртеж. Прекалено много неща не си идваха по местата, оставаха необяснени и противоречиви.

— Просперо — Ян Вансина — на няколко пъти попита дали Елена „знае нещо“. Какво е искал да каже?

— Опасявам се, че и върху нея паднаха немалко съмнения — по същото време, когато ти се зае със задачата да ни ликвидираш. Вансина имаше заповеди да провери дали и тя е в играта. Аз държах на тезата, че теб са те изиграли и са те изпратили за зелен хайвер. И се оказах прав.

— Слушай, я ми кажи как ще обясниш цяла поредица разработени от теб операции — в Шри Ланка, Перу, Либия, Ирак? Според Дън те са изцяло против американските интереси в чужбина — но така умело изработени, че дори и участниците не са схванали шахматните ходове. Били са прекалено близо до шахматното табло.

— Тра-ла-ла.

— Ами в Тунис? Абу не е ли бил човек на ЦРУ?

— Не мога да зная абсолютно всичко, Ники.

— Излиза, че грижливо изработената ти операция за проникване и проваляне на подготвяния преврат е целяла да демаскира и неутрализира извънредно ценен и ключов агент на ЦРУ. И по този начин да елиминира внедрен в системата на ислямския тероризъм техен човек. С едната ръка вършиш работа, с другата я разваляш. Така излиза.

— Ала-бала портокала, Ники.

— А на Коморските острови през 1978 г., когато ни изпрати да провалим опитите на наемниците да вземат властта според Дън те били подготвена от ЦРУ група, прехвърлена там, за да освободи американски и английски заложници. Коя е истината? Къде е истината, Уолър?