Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Чакай сега. Какво питаш — дали съм сега, или дали съм бил — както казваше любимият на целия американски народ сенатор Маккарти? Бил съм. Сега не съм. Това не е ли само по себе си достатъчно неясно и двусмислено?
— Хем е двусмислено, хем не отговаря на въпроса.
— Добре, преминах на другата страна.
— На нашата ли?
— Естествено. В САЩ бях нелегално. Потърсих начин да се легализирам.
— И кога?
— През 1956 година. През 1949 г. ме прехвърлиха — бях още момче на 14 години. Тогава в Съветския съюз легенди колкото си искаш. Идеализъм, вяра в светлото бъдеще на комунизма, такива работи. Лесно те обработват, когато си млад и нямаш възможност да правиш сравнения. През средата на петдесетте години вече бях прогледнал — бях проумял доста истини и реших да прекратя връзките си с Москва. По това време вече знаех такива неща за другаря Сталин, че каквито и младежки илюзии да съм имал, всичко отиде по дяволите. Освен това след кризата със съветските ракети в Куба едва ли само аз съм разбирал цялата идиотщина, дивотиите и съществените слабости на ЦРУ. Именно тогава заедно с Джим Ангълтън основахме Управлението.
Брайсън поклати глава и се замисли.
— Когато дълбоко законспириран агент премине на другата страна, винаги има реакции и последствия. Независимо дали става, двоен или не. Вярно, можеш да будалкаш шефовете в центъра известно време, но рано или късно те загряват и ти издават присъда. Толкова много време минало и теб не те разкриха, а? Пък и сам говориш, че истинската ти същност останала скрита десетилетия наред. Трудно е за вярване Росовски, трудно.
— Напълно разбираемо — така си е. Но ти пък да не мислиш, че съм стоял със скръстени ръце в очакване да ме разобличат или съм им изпратил писмо: „Вижте, дорогие товариши, аз проумях истината… и не ми пращайте повече пари, защото преминавам на другата страна.“ Моята връзка, офицерът в центъра, когото на английски наричаме контролер, беше извънредно алчно копеле и непрекъснато бъркаше в сметката за специално предназначение. Ужасно обичаше лукса, затова шмекеруваше и често крадеше, при това накрая стана и невнимателен.
— Злоупотреби със служебни пари, така ли?
— Не само служебни — съветски, партийни — на другарите и прочие. То си е доста по-сложно — ще те съди не само службата, а и партията. За такова нещо навремето в СССР незабавно получаваш куршум в тила в двора на „Лубянка“, а в най-добрия случай в Гулаг. Затова сключихме сделка, в резултат на което той ме отписа от книгите и край. Аз „изчезнах“ по време на изпълнение на служебните задължения, той остана жив. И двамата спечелихме.
— Значи приказките на Хари Дън не били фабрикации, а? Измислици, както ги нарече.
— Не, разбира се, че не. Не и стопроцентово. Но пък изобретателно примесване на истини с неистини, полуистини и натъкмени измислици. Докарани в стила на най-добрата лъжа.
— Е, кажи ми тогава кое е истина и кое не!
— Какво точно ти каза той?
Сърцето на Брайсън заби силно, в слепоочията му вените затупаха.
— С две думи: Управлението било основано в началото на 60-те години от малка и фанатизирана група в ГРУ илц може би ВКР, брилянтни стратези, известни като Шахматистите, вдъхновени от класическа операция за измама на име „Доверие“ през 20-те години. Проникване на американска почва — най-дръзката разузнавателна операция през XX век, надминала всичко подобно преди нея. Контролирана от малка група директори, извън която всички останали вярвали, че работят за извънредно строго засекретена американска разузнавателна централа.
Уолър се усмихна, затвори очи.
— И според Дън никой не би разкрил истинския произход на Управлението дори и в Москва, ако не е било разпадането на Съветския съюз? Всичко станало благодарение на появили се на бял свят строго секретни документи, неизменно разкриващи кодови имена и операции, които не съвпадат с известните структури, похвати и методика на КГБ или ГРУ, сетне някое и друго име, подадено от контакти тук и там. И всичко това потвърдено от дезертьори, пенсионери и преминали на страната на „врага“ действащи офицери, нали?
Усмивката на Уолър се разшири, той отвори очи.
— Почти ме убеди, Ник. Уви, Хари Дън обаче не си знае истинското призвание. Той би трябвало да седне да пише книги — има развинтено въображение.
— Е, ти кажи кое е въображение и кое не е!
— Откъде да започна? — въздъхна Уолър.
— Започни с шибаната истина! От нея започни! — почти извика Брайсън, който вече почти не се владееше. — Или сега не знаеш кое е истина? Защо не започнеш с родителите ми!