Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
На Брайсън му се стори, че Уолър говори все по-тихо и по-тихо. Гласът му се отдалечаваше, заглъхваше, Ник вече не разбираше какво му казва. Постепенно всичко потъна в мрак и сякаш се разтопи, околните форми и звуци се загубиха в обща мъгла.
Когато отвори очи, видя, че се намира в бяла стая сред множество блестящи стоманени предмети, под ослепителна светлина на тавана. Лежеше на легло, покрит със стегнати завивки, очите го боляха от яркото осветление, гърлото му бе пресъхнало, устните му бяха сухи и напукани.
Срещу светлината изпъкваха две фигури — едната безпогрешно тази на Уолър, другата — по-дребна и значително по-слаба, може би на медицинска сестра. Чу плътния баритон на Уолър:
— … вече идва на себе и сигурно ни чува. Как си, Ники?
Брайсън изхъмка, опита се да преглътне.
— Вероятно е жаден — обади се женски глас.
Съвсем познат женски глас.
— Да му дадем вода?
Не може да бъде! Брайсън примига, присви очи и се напрегна да фокусира предметите и фигурите в стаята.
Сега видя лицето на Уолър. И нейното.
Сърцето му заби бясно. Пак се напрегна, вероятно му се привиждат разни неща. Присви очи и отново погледна. Този път вече бе сигурен.
— Ти ли си, Елена? — само това рече.
Четвърта част
Глава двайсет и пета
— Никълъс — отвърна тя и се приближи.
Сега я виждаше великолепно. Да, беше Елена, все така зашеметяващо красива, макар и променена. Лицето й бе отслабнало, някак си по-ъгловато, а от това очите й ставаха по-големи. Изглеждаше загрижена, дори уплашена за нещо, но гласът й бе съвсем делови и прям.
— Толкова време мина. Остарял си.
Брайсън кимна и успя да изхърхори:
— Да, сигурно е така.
Някой му подаде пластмасова чашка вода. Бе сестрата. Той я пое, глътна съдържанието й наведнъж и я върна. Сестрата я напълни отново и пак му я подаде. Той пи дълго, жадно благодарно. Елена седна до леглото, съвсем близо до него.
— Трябва да говорим — рече тя и в гласа й сякаш прозвуча неотложна нужда.
— Да — отвърна Ник.
Гърлото го болеше, трудно му бе да говори.
— Има за какво… много неща, Елена… не зная откъде да започна…
— Но време няма — каза тя отсечено и напълно делово. „Време няма“ — отекна в съзнанието му. Няма ли време? Цели пет години бе имал прекалено много време да мисли, да страда, да агонизира. Отново и отново.
Тя продължи:
— Трябва да ни кажеш всичко, което си научил, всичко, абсолютно всичко. Всичко по пътя към Прометей. Всичко, което ще послужи да разгадаем криптографските параметри.
Той я изгледа удивено, изумено. Добре ли чуваше? Тя направо го разпитваше, при това със служебен тон, за кодове и криптография, за някой или нещо на име Прометей… А бе изчезнала от живота му без дума обяснение още преди пет години и оттогава я виждаше за първи път. Криптография, за Бога!
— Искам да зная защо ме напусна и къде отиде — дрезгаво настоя той. — Защо?
— Никълъс — продължи тя делово, — казал си на Тед, че си копирал чипа на кодовия телефон на Жак Арно. Къде се намира копието?
— Така ли… това ли съм казал? И кога съм…
— В самолета — обади се самият Уолър. — Забрави ли вече? Каза, че го имаш на диск или на някакво друго копие, или нещо друго подобно. Бил си в кабинета на Арно — не беше много ясен, но каза нещо в този смисъл. И не, недей да ме гледаш така — не си бил под въздействието на химикали или серум. Макар че от време на време бълнуваше и говореше несвързано.
— А сега къде съм?
— В болнична инсталация на Управлението в Дордона, Франция. Системата ти е поставена, защото си обезводнен, а в нея има и антибиотици с цел предотвратяване инфекция на раните ти.
— На Управлението, а?
— Да, сега нашата централа е тук. Трябваше да се преместим от съображения за сигурност. Във Вашингтон имахме провали, наложи се да предприемем някои маневри, да напуснем страната, за да можем да си вършим работата.
— Какво искате от мен?
— Онова, което имаш, и то незабавно — намеси се Елена. — Ако предположенията ни са верни, разполагаме само с няколко дни, може би дори не дни, а часове.
— Преди какво?
— Преди Прометей да овладее положението — отвърна Уолър.
— Кой е Прометей?
— По-точно би било да попиташ какво е Прометей, но за съжаление не можем да ти отговорим. И затова имаме нужда от преснетия чип.