Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Лусия, време е — повтори дъщерята на Авун и Мураки.
Престолонаследничката надигна бавно глава и посрещна погледа й с дълбока печал в очите си. За миг в съзнанието на Мишани проблесна ужасна мисъл — че Лусия ще признае, че всичко е било само измама и че никакви духове няма да им се притекат на помощ. Но това, което престолонаследничката каза, беше още по-тревожно.
— Каквото и да се случи отсега нататък, Мишани, недей да мислиш лошо за мен — промълви девойката. — Направих избор, който никой никога не бива да прави.
Чернокосата жена не отговори. Усещаше, че няма кой знае какъв смисъл от това. На всичкото отгоре нямаха и време да го обсъждат, защото Различните твари почти бяха прекосили реката. Войниците на южния бряг стреляха по плуващите хищници, но те бяха прекалено много, за да бъдат спрени с куршуми.
Лусия наведе глава и затвори очи.
Мишани веднага усети промяната, която настъпи в атмосферата. Първо си помисли, че това е началото на лунната буря, но луните още не бяха застанали една до друга, а и усещането не бе съвсем същото. Въздухът сякаш се обтегна, обърквайки сетивата, като създаде впечатлението, че очите и носът са откъснати от съзнанието, а вятърът започна постепенно да се усилва, докато не се превърна в истински вихър. Русите къдрици на Лусия заплющяха под напора му; същото сториха и черните кичури на Мишани, освобождавайки се от обсипаните с перли фиби, които ги придържаха. Внезапно й се стори, че съзира с ъгълчето на окото си някакви източени, тъмни силуети, които се стрелнаха между стражите, които ги заобикаляха, ала щом примигна, вече бяха изчезнали.
Повърхността на реката се бе накъдрила от мехурчета и вълни, които се гонеха една друга, тласкани от вятъра, но Различните хищници сякаш изобщо не ги забелязваха и продължаваха да плуват към южния бряг на Ко.
Изведнъж водите на реката заклокочиха. Хищните твари започнаха да лаят и вият, докато събратята им биваха засмуквани от дълбините, а бялата пяна на повърхността стана аленочервена. Някакви призрачни същества със змиевидни силуети се стрелкаха между Различните изчадия, увиваха удължените си тела около тях и ги завличаха на речното дъно. Зверовете на чаросплетниците се съпротивляваха ожесточено, но това не доведе до никакъв резултат. Речните духове не пропуснаха нито един от натрапниците и никой не успя да стигне до отсрещния бряг.
Някои от Различните, чийто страх от духовете надделяваше дори над заповедите на Възлите, се опитаха в последния момент да спрат и изобщо да не влязат в реката, но напорът на събратята им зад тях ги изблъска във водите на Ко, където попаднаха в гибелните обятия на призрачните създания. Стотици загинаха по този начин или се удавиха в реката, докато Възлите не възстановиха контрола над ордите и не преустановиха атаката. Вещерите бяха разбрали, че единственият начин да преминат на южния бряг беше чрез моста Сакурика, а оттам можеше да минават само ограничен брой хищници. Това щеше да забави настъплението им и да позволи на противниковата артилерия да покоси още повече Различни зверове; пълчищата на чаросплетниците обаче бяха толкова многобройни, че поне засега те не се тревожеха за числените загуби.
Щом видяха, че настъплението на врага е забавено, бойците на Империята нададоха възторжени викове, към които се присъединиха и стражите, стоящи на билото на хълма заедно с Лусия и Мишани. Те се взираха в престолонаследничката със смесица от страх, възхищение и благоговение, и въпреки че девойката не ги виждаше през затворените си очи, чернокосата жена бе сигурна, че усеща емоциите им.
— Съжалявам — прошепна Лусия тъй тихо, че само Мишани я чу, и младата жена усети как по гърба й пробягват ледени тръпки.
В следващия момент въздухът сякаш потрепери от незримия конфликт между Сестрите и чаросплетниците. Яростта на битката беше неописуема. Противниците не само се опитваха да се погубят един друг, но и правеха всичко възможно да въздействат и на бойното поле. Вещерите бяха протегнали пипалата си към Лусия, опитвайки се да разберат къде се намира, но уникалните й способности я бяха направили невидима за тях. Чаросплетниците правеха всичко възможно, за да внушат на пълководците да вземат безразсъдни решения, да накарат войниците да се обърнат срещу братята си по оръжие и да убедят артилеристите да насочат огъня на батареите си към поддръжниците на Империята. Последните тревожеха най-много вещерите, защото не спираха да покосяват Различните зверове, а и армията на Какре не разполагаше с далекобойни оръжия, за да отвърнат на удара. Сестрите обаче даваха всичко от себе си, за да осуетят подмолните им опити, и засега успяваха.