Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— DARPA плати за него — но дори не знаят, че са го направили. Това му е хубавото да работиш в агенция, чийто бюджет не се води официално никъде. Трудно е да се противопоставиш на построяването на нещо, за което дори не знаеш, че съществува.
— Значи просто крадеш пари от правителството.
— Не бих казал. — Лицето му се вкамени. — Когато стане въпрос за защитата на Съединените щати, всички разходи са оправдани. И всяка цена си заслужава да бъде платена.
— Включително убийството?
— Може би трябва да попиташ Еди за това — отвърна саркастично той. — Когато защитава своята страна, едва ли обикаля насам-натам, за да раздава цветя и бонбонки.
— Той въобще не е като теб.
— Да, права си — защото прави каквото му казват и отива там, където са го изпратили. Убива, когото му кажат. Аз съм активен. Старая се да премахна заплахите за родината ми преди изобщо някой да разбере, че съществуват. Трябва да си ми благодарна за това, което правя.
Нина се изсмя скептично.
— Знаеш ли, въобще не ми се иска да съм ти задължена. Нито на който и да е друг като теб.
— Значи добре, че никога не сме искали да ни се издължават. Но ти пък какво ли знаеш за жертването в името на една велика кауза? — Той й хвърли унищожителен поглед и продължи да слиза по стълбите надолу. — Работата ми коства брака, но ако се наложи, пак бих постъпил така, просто защото някой трябва да го направи. А ти с какво се занимаваш? Ровиш се в калта и търсиш дрънкулки. И не ми излизай с ония глупости, че всичко това е от полза за човечеството — правиш го за себе си, за собственото си величие, признай си!
Нина изсумтя.
— Май усещаш нужда да се защитиш, така ли е, Джак? Да не ти дотегнаха самотните нощи? — Мичъл не отговори нищо, което я накара тайно да се усмихне тържествуващо за попадението си. След миг стигнаха до края на стълбите.
Той се приближи до една голяма метална врата и натисна един бутон на стената. Вратата се плъзна встрани с хидравлично съскане.
— Това е — каза той, като я въведе вътре.
Нина се озова в голяма контролна зала, която изненадващо наподобяваше онази в сградата на Васюкович. Дори имаше обширен прозорец с изглед към огромна машина… но докато руският генератор беше изграден вертикално и се спускаше във вътрешността на хълма, този се простираше хоризонтално в пещерообразния трюм. Пръстените с електромагнити, които бяха повече от руските, се простираха на стотици футове навътре. Десетки кабели се увиваха като черни вени около всеки един от тях и Нина започна да придобива усещането, че се намира в чудовищен биомеханичен гръден кош.
В дъното на трюма прожекторите осветяваха един блестящ сребърен кръст, който лежеше в основата на последния пръстен.
Екскалибур.
— Това е нашият генератор за геоенергия — обяви гордо Мичъл, — който е много по-добър от системата на Васюкович във всяко отношение. Като начало той е мобилен; енергийните линии не се ограничават само върху твърда земя. Има ги и в морето, и ние можем да придвижваме кораба до всяко място, където конвергенцията е най-силна. — Самодоволството му се засили, когато забеляза, че Нина не може да скрие страхопочитанието си пред огромното устройство. — Е, какво мислиш?
— Щях да бъда много по-силно впечатлена, ако целта му не беше да убива хора — отвърна студено тя, което накара усмивката му да застине. Тя се обърна към големия екран на стената, на който се виждаше карта на Северния полюс с очертанията на континентите около него. Тя откри Обединеното кралство в единия край на картата и след което проследи линиите до полюса, като откри в морето малък зелен кръг, маркиран с координати за дължина и ширина, точно на ръба на арктическия кръг между Норвегия и Исландия. — Значи това сме ние, а? Предполагам, че едва ли сме дошли тук да ни мръзнат задниците без причина.
— Много си права. — Мичъл се приближи до една от конзолите, махна на техника, който се занимаваше с нея, да се отмести, и вкара няколко команди в компютъра. На картата се появиха още символи: група от зелени кръгове и червени триъгълници в открития океан между Русия и полярните ледени блокове.
— Червените символи са руските бойни кораби.
— Червените руснаци? Боже, колко оригинално!
— Не съм избирал аз цветовете. Но зелените символи са двата наши самолетоносача в Арктическия океан, „Ентърпрайс“ и „Джордж Вашингтон“. Знам, че през последната седмица едва ли си гледала CNN, но сигурно си спомняш, че руснаците са доста войнствено настроени в своите териториални претенции към полюса. Там има много петрол и газ, и те ги искат. Искат всичко.