Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
В слушалката се чуха викове на облекчение.
— В такъв случай — рече Олдърли след минута, — можеш да очакваш сметка от Нейно величество за използването на сателита. Ще бъде само някакви си милион паунда, или там някъде.
— Кажи им да си го приспаднат от наградата за откриването на Екскалибур — рече Мак. — Добре ли си, Еди?
— Да — отвърна Чейс, обърна гръб на умиращия снайперист и хукна към сечището. — Холи, добре ли си? Холи?
Намери я да лежи на земята зад дънера и да трепери.
— Холи — каза той, като се протегна и я хвана за ръката. — Всичко е наред. Добре ли си?
Тя бавно вдигна глава и го погледна с насълзени очи.
— Чичо Еди?
— Здрасти — усмихна се той. — Хайде, миличка. Да те заведем у дома при мама.
Той внимателно я изправи на краката й. Тя го прегърна и притисна лице към гърдите му, хълцайки.
— Всичко е наред — успокои я той. — Всичко свърши.
Но знаеше, че съвсем не е така.
— Предполагам, че снайперистът няма да проговори — каза Мак в слушалката, явно мислейки си за същото. — Двамата с Питър ще се оправим с местната полиция, но как смяташ да намериш Нина?
Чейс отведе Холи до колата.
— Все още имам шанс. Ще трябва да поговоря с един човек.
Хектор Амороз се събуди внезапно, седна в леглото и се протегна да светне нощната лампа.
— Здрасти, Хектор — обади се Чейс с леден глас от стола, който беше придърпал до леглото. В ръката си държеше пистолет, без да го насочва директно към шефа на АСН, но можеше да го направи само с едно леко помръдване на китката.
— Еди! — възкликна Амороз. — Ти какво… Как влезе тук?
— Имам си начини. Исках да си поговорим, докато си още в Лондон. За приятелчето ти Джак Мичъл.
При произнасянето на това име, лицето на Амороз се стегна. Той се вгледа в Чейс, докато очите му привикнаха към светлината.
— Господи, Еди! Какво ти се е случило?
Чейс посочи към отоците и раните по лицето си.
— Както вече казах, Джак Мичъл. Оказа се, че не е този, за който се представя. — Сега пистолетът му вече беше насочен към Амороз. — Но ти си го знаел, нали? Още от самото начало.
— Не знам за какво…
— Недей! Дори не се опитвай да отричаш! Джак нагласи цялата работа, въвлече в играта АСН, за да може да намери Екскалибур преди руснаците. И тъй като е служил във флота, а ти също си служил там, двамата още в началото се сприятелихте. Бихте направили всичко, за да си помогнете един на друг, нали?
— Въобще не стана така — рече твърдо Амороз. — Може и да съм напуснал флота, но щом Пентагона поиска нещо, мой дълг е да им го осигуря. В по-голямата си част финансирането на АСН идва от САЩ. Знаеш го много добре.
— Онзи, който плаща, той поръчва музиката, така ли? — подигравателно се ухили Еди. — Добре, знаеш ли каква музичка е поръчал сега? Казва се „Аз отвлякох Нина и откраднах Екскалибур, за да си построя шибаната машина“.
Амороз се изпъна и го погледна стреснато.
— Отвлякъл е Нина? Какви ги говориш?
— Отвлече Нина, опита се да ме убие — мен и племенничката ми. Защото не иска да остави жив никой, който да разкаже за незаконните му операции и свръхоръжието, което се кани да построи.
— И ти си мислиш, че аз имам нещо общо с това? — попита Амороз.
Чейс го погледна твърдо.
— Ако си го мислех, досега да си мъртъв. — Амороз се напрегна, защото знаеше, че Чейс не се шегува. — Но ти знаеш повече за Джак, отколкото показваш. Искам да знам къде е сега.
— Всичко, което знам за Мичъл е, че той е бивш агент към разузнавателния отдел на специалните части, че сега работи за DARPA и че ми беше заповядано да му окажа пълно съдействие във въпросите на националната сигурност. Заповедта дойде от висшите ешелони на Пентагона.
— Добре, но Джак като че ли не получава заповедите си от там. Изглежда, че не получава заповеди от никого. Върти си своята малка незаконна операцийка и той казва на Пентагона какво да прави.
— Какво имаш предвид?
— Прибра се от Русия с подводница. Американска подводница, в руски териториални води. — Амороз реагира с искрена изненада. — Видях номера на корпуса — продължи Чейс. — Проверих го — SNN-23, морски съд, „Джими Картър“, нападателна подводница клас „Сийулф“. На която някога е служил Мичъл. А най-странното е, че е била прехвърлена към специалните части за техните операции. Наистина е голямо съвпадение, че точно тя се е оказала точно там… А още по-точно, не си представям някой от лампазите в Пентагона преднамерено да е поел такъв огромен риск. Значи…