Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
И Чейс падаше точно към тях.
Той дръпна шнуровете, опитвайки се да се отклони от антенното поле и да се насочи към кърмата. Това означаваше, че трябва да прелети още по-дълго разстояние и рискува да падне под палубата, но предпочиташе това, отколкото да рискува да бъде намушкан, докато се приземява.
— Хайде още малко, хайде, мамка муууу…!
Твърде ниско, движеше се твърде бавно…
Изпъна крака и връхлетя върху една от антените — разнесе се скърцане на метал. Парашутът се свлече върху него. Антената се оказа по-здрава, отколкото изглеждаше — огъна се, но не се счупи.
Той започна да пада надолу и се вкопчи в едно от протегнатите „венчелистчета“, за да не се озове в непрогледния мрак във вътрешността на контейнера. То се огъна под тежестта му, изскърца и изпука, но не поддаде. Омотан във въжетата на парашута, Чейс се блъсна в стълба на антената. Обгърна го с ръце и започна да се спуска надолу като по пожарникарски стълб, достигайки най-после металния под.
Парашутът остана да виси върху антената и да се развява от вятъра. Той разкопча токата и откачи въжетата от ремъците, след което извади пистолета си и едно малко фенерче.
Онова, което отдалеч изглеждаше като натрупани един върху друг контейнери, се оказа рамка, която поддържаше маскировъчна фасада. Цялата антенна решетка вече се беше издигнала високо над отворените капаци. Чейс насочи фенерчето към пода, който се оказа солидна палуба. Което означаваше, че контейнерите отдолу също са фалшиви, че бяха просто черупка, в която се криеше нещо. Целият кораб представляваше плаваща версия на съоръжението на Васюкович.
Но Мичъл го беше създал, за да унищожава, а не да произвежда енергия. И щом антените вече бяха вдигнати…
Той хукна през металната гора назад към кърмата, с надеждата да намери вход към вътрешността преди някой да се усети, че имат посетител.
Мичъл и двамата охранители полуотнесоха — полузавлякоха Нина през трюма, а магнитните пръстени на генератора заплашително висяха над главите им. Екскалибур ги очакваше в далечния край на нещо, което Нина осъзна, че е платформа, монтирана върху рамо на кран, който можеше да я повдигне до центъра на пръстена.
— Ще останеш известно време с нас — каза Мичъл. — Поне докато не намерим друг, който да може да активира меча.
— О, чувствам се толкова специална — тросна му се Нина. — Защо не провери първо собствените си хора, преди да се впуснеш в бизнеса с отвличания? Нали се сещаш, така ще го запазиш в психопатското си, предателско семейство.
— Проверих. Никой не става. С удоволствие бих разширил областта на търсене, но събирането на стотици хора върху ултрасекретна военна платформа, които ще бъдат карани да хващат дръжката на меча на крал Артур, за да се провери дали ще засвети, може да повдигне някои въпроси.
Те стигнаха платформата. Екскалибур беше грижливо излъскан, нито една прашинка не се забелязваше по повърхността му. Той беше поставен с острието надолу в черна рамка от карбонови нишки, захванат със скоба през дръжката. Около дръжката се виждаше още една скоба, по-голяма, подобна на кутия, която беше отворена. Нина усети как я побиват тръпки. Във вътрешността й имаше вдлъбнатина, достатъчно голяма, за да се побере ръката й.
Мичъл забеляза изписания на лицето й ужас.
— Да, предположих, че няма да се съгласиш да го държиш доброволно. — Той кимна с глава и двама мъже я завлякоха по-близо.
Нина се опита да изтръгне ръцете си от захвата им, като продължаваше да ги държи стиснати в юмруци.
— Ако си мислиш, че ще пъхна ръката си в това нещо…
Ново кимване с глава. Мъжът от дясната й страна я удари в раненото бедро. Острата болка я връхлетя толкова внезапно, че тя едва не припадна. Когато започна да се съвзема, вече беше твърде късно — юмруците й бяха разтворени и ръцете й поставени около дръжката на Екскалибур, а скобата се затвори около тях със звучно „щрак“.
— Не! — извика тя, опитвайки се да се освободи. — Пуснете ме! — Но кутията беше затворена здраво около китките й, а острите й ръбове се забиваха в кожата й. И двете й ръце бяха притиснати към студения метал на меча, а острието му грееше в ярка синя светлина. Захранени с геоенергия, молекулите по ръбовете му се сляха и образуваха остра линия, която можеше да пререже всичко.
Но това не можеше да й помогне. Скобите около дръжката и ръцете й го държаха заключен стабилно в рамката.
Нина искаше да изрита Мичъл, но болката в ранения й крак беше твърде силна и тя не можеше да помръдне. Успя единствено да го заплюе и да изсъска: