Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Което означаваше да умре.
— Една минута до излизане от обхват — съобщи Олдърли.
— Хайде, Чейс, закови тъпото копеле, той просто си лежи някъде там!
— Ти май никога не си се изправял пред снайперист, а? — изръмжа Чейс, приближавайки края на ствола. Следващото възможно прикритие беше едно дърво на около десет фута от него — терен, на който ще бъде напълно изложен на прицела му. — Кажи ми какво прави?
— Мести мерника от единия край на дънера към другия — отвърна Мак. — Чака някой от вас да помръдне.
— Накъде се цели сега?
— Към теб.
Чейс се мразеше за това, което щеше да направи, но знаеше, че за него и племенницата му нямаше друг изход.
— Холи — прошепна високо той. — Когато ти кажа, много бързо покажи ръката си над дънера и после я скрий пак. Разбра ли? — Въпреки че беше много объркана и изплашена, тя кимна утвърдително. — Добре, едно, две, сега!
Холи протегна ръка над дънера.
Чейс се изстреля в посока към дървото, макар че тя веднага я скри. Той чу едновременно тихото туп на куршум, забиващ се в дърво, и мекото изщракване на пушката. Холи изпищя, когато върху нея се посипаха листа и натрошена дървесна кора.
— Наведи се! — извика Чейс. Дори най-добрите снайперисти в света имаха нужда от време, за да открият отново мишената си след като вече са стреляли. А и неговото бързо движение между дърветата щеше да принуди стрелеца да смени мишената, което щеше да го забави допълнително.
Но не чак толкова много.
Чейс се залепи за дървото секунда, преди куршумът да го направи и да напълни очите му с трески.
— Четирийсет секунди — обяви Олдърли с напрегнат глас.
— Къде е той?
— На пет часа от теб, около четирийсет метра — обади се Мак. — Прицелва се в прикритието ти.
— Вляво или вдясно?
— Вляво.
С вдигнат пистолет Чейс се изви надясно и показа ръката и рамото си, за да привлече снайпериста, след което веднага се премести обратно и бързо стреля два пъти от лявата страна. В дървото се заби още един куршум, противникът му явно се беше разконцентрирал от ответния огън, точно както се беше надявал Чейс.
Той отново изскочи иззад прикритието си, този път без да се връща обратно. Хукна криволичейки между дърветата право към укритието на снайпериста, а под краката му хрущяха нападалите клони и листа…
— Трийсет секунди!
— Размърда се, уплашил си го! — извика в същия миг Мак. — Движи се надясно от първоначалната си позиция, пълзи — не! Станал е и бяга!
Чейс стигна до друго дърво и се скри зад него.
— Позиция!
— На четири часа от теб, продължава да се движи надясно, все още се движи — мамка му! Еди, той отива към племенницата ти!
— Двайсет! — каза Олдърли. — Чейс, размърдай се!
Чейс реши да рискува и надникна зад дънера. На слабата светлина от фаровете на колата не се виждаше нищо, което да се движи.
— Нямам визуален контакт! Къде се намира той?
— Приближава се откъм три часа, все още се движи — не, пада на земята, прицелва се…
— Мамка му! — Той хукна право към все още невидимия снайперист, протегнал напред пистолета си. — Направлявай ме!
На образа на радара протегнатата му ръка щеше да служи като ориентир, което щеше да помогне на Мак да го упътва към целта му — ако, разбира се, беше достатъчно бърз.
— Ляво — отсече Мак. Чейс леко смени посоката, профучавайки край дърветата. — Ляво, ляво — направо, направо!
— Десет секунди!
Чейс стреля и продължи да стреля в шубраците пред себе си.
Нямаше попадение, а времето и патроните му свършваха…
— Раздвижи се! — каза Мак. — Сменя целта, сменя целта!
Нямаше нужда да пита коя е следващата му мишена. Оставаха му три патрона, два, един…
— Улучи го! — извика Мак. Без ликуване в гласа, просто констатация. — Пистолет, пистолет!
В близък бой снайперската пушка беше безполезна, но мъжът разполагаше и с друго оръжие. Чейс забеляза раздвижване пред себе си, един храст, който не беше храст се размърда, проблясък на метал…
Той изстреля последния си патрон.
— Нямам контакт! — изпъшка Олдърли. — Чейс! Улучи ли го, успя ли?
— Да, улучих го — обяви Чейс, изритвайки пистолета от ръката на снайпериста. Но за него вече нямаше никаква заплаха: последният куршум беше улучил мъжа във врата, разкъсвайки мускулите и жилите, и сега камуфлажното му облекло бързо подгизваше от кръв. Той продължаваше да помръдва леко, но след минута-две щеше да бъде мъртъв, дори и ако Чейс се опиташе да го спаси.