Белязана [bg]

Скоро магията започна да се лее. Усещането бе любопитно. Миранда се съсредоточи и започна да разпръсква силата си, само за да усети как през тялото й протича много повече енергия, отколкото бе отдала. Дълго време не усети никакво напрежение или умора. Същото не можеше да се каже за воините. Преди слънцето да е залязло, половината от тях не можеха да продължат. По здрач девойката стискаше ръцете на Соломон и Криш, а кръгът бе намалял почти наполовина.

С надникването на луната над хоризонта започна мълвенето.

Интересно бе да се чуят множеството различни гласове и езици да повтарят насечено. Леещата се из тях сила се увеличи значително, нараствайки с всяка измината минута, докато луната се издигаше в небето.

Последният от воините — с изключение на Лейн — и първият от магьосниците започнаха да падат. Миранда усети силата да отслабва. Магията бе станала толкова силна, че можеше да бъде видяна, пробягвайки из пръстена като бледосиня нишка енергия. Вече не бе нужно да се държат за ръце, така че елементалните повелители се отделиха, за да се вглъбят по-съсредоточено върху задачите си.

С последващото издигане на луната предназначението на обръча и стълба станаха ясни. Сянката на неестествено яркото светило доближаваше олтара. Когато месецът издигнеше лика си в най-високата точка, олтарът щеше да попадне в кръглата сянка. Двама млади магьосници се строполиха и бяха извлечени настрана от чираци. Миранда се напрегна, за да запази концентрацията си. Задачата й бе необикновена. Трябваше да поддържа движението на силата, в която бе потопена, въпреки факта, че не би могла да я манипулира цялата, ако енергията бе неподвижна. Приличаше на екстравагантно жонглиране.

До настъпването на големия момент оставаха само няколко минути. Само осмина останаха от десетките започнали. Старейшината бе непоклатима, а четиримата майстори вече показваха белези на изтощение. И белите, и черните магове бяха припаднали, а Дийкън изглеждаше на ръба на пречупването. Лейн, по някакъв начин, изглеждаше стабилен както винаги. Миранда започваше да трепери. Тогава луната направи и последната стъпка към пълното си издигане. Времето сякаш се забави, тънката нишка започна да набъбва до дебела ивица, сетне и стена, която затули външния свят.

Всеки от елементалните магьосници пристъпи напред. Част от енергията бе откъсната и запратена в чистите есенции около олтара. Вятърът се завихри яростно, движейки се бавно към земята. Тя мигновено бе уловена от раздвижилия се въздух. Последва водата, хвърлила се в мощния смесък. Огънят бе последен. Наместо да се разнесе съскава пара или огънят да угасне, пламъците се примесиха плавно. Сега пред насъбралите се, се издигаше виеща се маса от всички елементи, тук червена като огън, там кафява като пръст. Тук неуловима като вятър, там гъста като вода. Уникалната маса се издигна върху централния олтар, къпейки се в директните лъчи на синята луна.

Внезапно Айна изгуби съзнание, пропитата наоколо магия я запрати през сияещата стена. Миг по-късно Калипсо се строполи, краката й заменени от изумрудената опашка. Русалката бързо бе отнесена от чираци, достатъчно храбри да навлязат в магическия кръг. Дийкън бе следващият рухнал. Криш падна на колене, съзнанието напускащо го по-бавно.