Белязана [bg]

— Трябва да призная, че ме принуждаваш да използвам нови нива на въображение — рече тя.

Миранда понечи да отговори на комплимента, но бе спряна от усещане за потъване. Сведе поглед и установи, че подът под краката й се бе превърнал в плаващ пясък. Вече беше потънала до кръста, преди отново да използва левитацията. Пясъкът я държеше здраво, но девойката бавно започна да се отскубва.

— Пясъчник! — изрече Азриел.

Мигновено пясъкът отново стана камък. Миранда напрегна сили, но здраво обгърнатите й нозе я уведомиха, че щеше да капне от умора далеч преди камъкът да поддаде. Азриел все още държеше писалката и се отправи към книгата, за да впише поредния провал. Миранда се нуждаеше от време. Издигна стена от пламък между Азриел и пиедестала. Екзаминаторката се подсмихна и развали магията, без дори да забавя крачка. Миранда съсредоточи ума си да призове трус. След разтърсващи мигове, заплашвали да натрошат костите й на прах, пясъчникът се напука. Парчетата паднаха, тъй като под тях нямаше нищо, но Миранда се издигна във въздуха.

— Добре, достатъчно левитация за днес! — обяви Азриел.

Миранда падна, вкопчвайки се за ръба на направената от нея дупка. Опита се да левитира отново, само за да открие, че някакво заклинание — изключително сложно — не й позволяваше да го стори. Макар да знаеше, че с нужното време щеше да е в състояние да вдигне ограничаващата магия, в момента имаше по-важни дела.

Девойката се повдигна от пода и се стрелна към вратата. Веригите на подвижния мост задрънчаха при приближаването й, а камъните от пода започнаха да се издигат, за да оформят решетки, както по-рано за дубликата й. Миранда избегна някои, а други разтроши с бърз земетръс. Твърдо бе решена да напусне замъка. Магиите на Азриел ставаха все по-силни с всяка изминала секунда и несъмнено бе на път да открие някоя, която да задържи Миранда достатъчно дълго, за да запише провала й. Просто трябваше да я отдалечи колкото се може повече от книгата, за да увеличи времето си за измъкване.

Подвижният мост бе вдигнат почти наполовина по времето, когато тя си проби път до него. Докато се катереше по стръмното дървено нанагорнище, повърхността му се превърна в шахматна дъска от огън и лед. Азриел да я залови ли се опитваше, или да я убие? Прогони огъня с ума си и заскача върху овъглените квадрати, докато не достигна почти вертикалния край на моста. С мощен скок се приземи на другия бряг на рова. Миранда въздъхна облекчено, но бе прекъсната от скърцането на веригите. Миг по-късно се скъсаха и подвижният мост започна да пада. Ужасеното момиче едва успя да се претърколи настрани. На толкова малко се бе измъкнала, че когато опита да се изправи, откри, че ръбът на туниката й е притиснат под моста.