Бунт [bg]

Лордът на Анандейл вдигна очи, когато Робърт приближи, но не поздрави сина си, докато той не изкачи стъпалата и не застана пред него. Разделяше ги само масата.

— Имаш ли нещо да докладваш?

Робърт овладя чувствата си, преди да отговори. Само така успяваше да издържи тези срещи. Потиснал дълбоко в себе си враждебността, той отговаряше само с пестеливи думи.

— Доколкото можах да се уверя, всичко в района е спокойно, татко.

Сините очи на баща му се впиха в неговите.

— Колко далеч на север отидохте?

— До границата, както нареди.

— И не видяхте нищо? Никакви признаци за нещо необичайно?

— Нищо.

Последва напрегнато мълчание, след което лордът кимна.

— Добре. Оцеляхме при последното нападение срещу града, но ако някой дойде отново, искам да съм предупреден много преди това.

— Мислех, че вълненията са съсредоточени в планините — каза Робърт.

Баща му не отговори и се наведе да рови из свитъците по масата. Робърт усети острата миризма на вино, идваща от дъха му, и погледна към бокала и каната, които стърчаха като два сребърни острова сред морето от пергаменти. Запита се колко ли беше изпил баща му от сутринта, докато разглеждаше документите на масата, по някои от които имаше петна от вино. Един от тях беше с голям печат с кралския герб на Англия. Робърт се вгледа заинтригуван в него. Той самият нямаше никакви новини от кралския двор, откакто Едуард и армията му бяха пресекли границата през септември и бяха взели със себе си Камъка на съдбата от Шотландия заедно с Джон Балиол и останалите шотландски пленници.

— Получил си писмо от краля? — попита той изненадан и малко засегнат от баща си.

Лордът се беше загледал в една карта на границата, разгърната пред него.

— Крал Едуард ми нарежда да продължавам да се грижа за отбраната на Карлайл и изразява увереност, че срещу бунтовниците, които смущават спокойствието му, ще бъдат взети решителни мерки. Склонен съм да се съглася с него. Водачът на тези селяндури е човек незначителен и без положение, по-малкият син на един от васалите на главния стюард. — Пренебрежителният тон на лорда изведнъж се промени: — Но въпреки че този разбойник Уилям Уолъс не е сериозна заплаха за управлението на краля, някои от онези, които го подкрепят, могат и да бъдат.

Робърт не каза нищо. Бунтовникът Уолъс може и да не беше човек с положение, но бунтът срещу управлението на крал Едуард играеше ролята на камък, хвърлен в локва, и вълните от него се бяха разпространили надалеч във всички посоки. Робърт не знаеше много за Уолъс, освен че останал непокорен през цялото време на английската окупация и след като отказал да се закълне във вярност към краля, като син на рицар се сбил с кралските хора в град Ланарк и бил обявен извън закона. Оттогава през границата все по-често се промъкваха сведения за набезите му срещу английски селища, както и новини за продължаващо насилие из цяла Шотландия.