Бунт [bg]

45

Английският съдия за Шотландия сър Уилям Ормсби стоеше пред прозореца на залата и гледаше към престолния град Скун. От комините по покривите се виеше дим, който изчезваше в белезникавото небе. Слънцето беше там някъде горе и се мъчеше да пробие през маранята. Ормсби чувстваше как потта го щипе под мишниците. Поръбената му с кожа тога го беше обгърнала като броня и той копнееше да я смъкне, но тази сутрин трябваше да приеме още много хора. Уведомиха го, че следващият чака долу. Ормсби щеше да го накара да почака още малко. Добре беше да ги накара да изгубят търпение и да се изнервят, преди да ги въведат при него. Беше установил, че така са по-неспособни да изразят възраженията си.

Долу под прозореца хората сновяха насам-натам из калната улица, всеки по своите работи. Ормсби видя един кльощав свинар да води свинете си. По-надолу по улицата тътреше крака възрастен монах. Спря, когато една жена, загърната в дрипав шал, изскочи от месарницата пред него, стиснала малък пакет в ръце. Тук-там сред гражданите се виждаха войници с мечове на кръста. Те се отличаваха от невзрачно облечените хора на Скун с военните си униформи. Всеки носеше бяла платнена лента на ръката с извезан на нея червен кръст на свети Джордж. Лентите се носеха по нареждане на крал Едуард, за да могат английските войници да разпознават своите. Червените кръстове се движеха по двама-трима или се мотаеха около залата с ръце върху дръжките на мечовете. Напоследък бяха станали повече. От Бъруик бяха изпратени подкрепления след зачестилите съобщения за разрастване на вълненията. Повечето от тях, изглежда, обхващаха планинските райони далеч на север от Скун и на запад, където хората на клана Макрори бяха пленили, разграбили и изгорили три английски кораба, патрулиращи край островите. Макрори се ползваха с лошата слава на наемници и главорези, готови да пленят всеки кораб, навлязъл в тяхната територия, независимо какъв флаг се вее на мачтите му. Английските чиновници в Бъруик не желаеха да рискуват и подсилиха всички главни гарнизони.