Не казвай сбогом [bg]

Изпитвам неочакван прилив на топлота към Ник, защото е сложил любимата ми вратовръзка, която аз му купих и която той намира за твърде ярка. Тя е пауново пурпурна и прави очите му почти виолетови. През последния месец самодоволното му коремче се е стопило — няма го, изчезнала е и заоблеността на лицето, брадичката му не е толкова вдлъбната. Косата му е подкъсена, не подстригана — представям си как Го я кълца, преди той да застане пред камерата. Заема мястото на мама, суети се край него, изтрива с влажен от слюнка пръст някакво местенце на брадичката му. Сложил е моята връзка, а когато вдига ръка и прави някакъв жест, виждам, че е сложил и моя часовник, който му подарих за трийсет и третия рожден ден: класическия „Макс Хецъл Спейсвю“. Досега не го слагаше, понеже не бил в неговия стил, макар че е напълно в негов стил.

— Много е спретнат за мъж, който смята, че съпругата му е изчезнала — злобно отбелязва Деси. — Добре че не си е направил маникюр.

— Ник никога не си прави маникюр — казвам и поглеждам към полираните нокти на Деси.

— Да минем направо на въпроса, Ник — казва Шарън. — Имаш ли нещо общо с изчезването на жена си?

— Не. Не. Абсолютно не, сто процента не — отговаря Ник и тренирано я гледа в очите. — Но нека да кажа, Шарън, че все пак не съм невинен, не съм безукорен, не съм добър съпруг. Ако не се тревожех толкова за Ейми, бих казал, че в известен смисъл е добре, че тя изчезна…

— Извинявай, Ник, но мнозина трудно биха повярвали на думите ти, при положение че съпругата ти е изчезнала.

— Това е най-ужасното и нетърпимо чувство на света и аз повече от всичко искам тя да се върне. Казвам само, че случилото се ми отвори очите по жесток начин. Ужасно е да си помислиш, че си толкова лош човек, та е нужно нещо такова, за да те измъкне от омагьосания кръг на себичността ти и да те накара да осъзнаеш, че си бил най-щастливото копеле на света. Искам да кажа… тази жена ми беше равностойна, всъщност ме превъзхождаше във всичко, а аз допуснах собствената ми неувереност — заради уволнението ми, заради неспособността си да издържам семейството, заради факта че остарявам, по дяволите… да засенчи всичко останало.

— О, я стига… — казва Деси, но аз му шъткам да замълчи. За Ник публичното признание, че не е свестен тип, е равносилно на малка смърт, и то не в смисъла на petitte mort19.

— Освен това, Шарън, нека да кажа нещо. Нека да го кажа направо: аз й изневерих. Унижих съпругата си. Не исках да бъда мъжът, в когото съм се превърнал, но вместо да работя върху себе си, предпочетох лесното решение. Изневерих й с млада жена, която почти не ме познаваше. Затова пред нея можех да се преструвам на голямата работа. Можех да се преструвам, че съм такъв, какъвто исках да бъда — умен, уверен и успял, защото тази млада жена не ме познаваше. Това момиче не ме беше виждало да плача посред нощ, скрил лице с хавлиена кърпа в банята, защото съм изгубил работата си. Тя не познаваше всичките ми недостатъци и слаби места. Бях глупак, който смяташе, че ако не е съвършен, съпругата му няма да го обича. Исках да бъда нейният герой и когато ме уволниха, изгубих самоуважението си. Вече не можех да бъда този герой. Шарън, умея да различавам доброто от злото и прекрасно съзнавам, че това, което направих, е лошо.