Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

На Карабела прати сън, в който тя жонглираше с кристални чаши, пълни със златисто вино, и тя го предаде точно, чак до източената форма на чашите. На Слийт прати сън с градината на лорд Валънтайн, чудно място с лъскави пухкаволисти бели храсти и внушителни кълбести бодливи неща на дълги стъбла, и малки тризъбести растения с мигащи игриви очи на върха — всичко това въображаемо, нямаше нито един устоцвет между тях; Слийт описа възторжено тази въображаема градина, като каза, че ако короналът пожелае да засади такава градина в замъка Връхни, той с удоволствие би се разходил из нея.

Сънища идваха и на Валънтайн. Почти всяка нощ Господарката, неговата майка, докосваше душата му отдалеч. Кротката й фигура минаваше през спящия му дух като хладен лунен лъч, вдъхваше му спокойствие и увереност. Сънуваше също и старото време в замъка Връхни, спомени за ранните си години, за турнири, надбягвания и игри, приятелите Тунигорн, Елидат и Стазилейн бяха до него, брат му Вориакс го учеше да си служи с меч и лък, а лорд Малибор, короналът, обикаляше от град на град по Върха като някой величав и бляскав полубог, и още много подобни неща, поток от образи, отприщил се от дълбините на съзнанието му.

Не всички сънища бяха приятни. През нощта, преди „Лейди Тиин“ да се приближи до сушата, Валънтайн се видя, че слиза на брега, стъпва на някакъв пуст, ветровит плаж, обрасъл с ниски и изкривени храсти, който имаше тъжен, отегчителен вид в предвечерната светлина. И тръгна пеш навътре, към замъка Връхни, извисяващ се в далечината като назъбена кула със заострен връх. Но на пътя му се изпречваше някаква стена, стена по-висока от белите скали на Острова на съня, и тази стена беше железен обръч с повече метал, отколкото имаше в целия Маджипур, тъмен и страшен железен пояс, който сякаш опасваше света от полюс до полюс, и Валънтайн беше от едната му страна, а замъкът Връхни — от другата. Когато се приближи, забеляза, че стената пращи сякаш от електричество и от нея иде слаб бръмчащ звук, а когато я огледа по-добре, видя в лъскавия метал собственото си отражение, а лицето, което се взираше в него от този ужасен железен обръч, беше лицето на сина на Краля на сънищата.