Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Не, милорд — отвърна тя, забелязвайки погледите, с които я съпроводиха останалите гости. — Нима мога да намеря по-голямо предизвикателство за вас от детето, което нося?
Клейтън направи видимо усилие да потисне гнева си.
— Ако разрешиш да ти дам един съвет — постарай се да не забравяш за състоянието си и да се държиш прилично тази вечер.
Уитни лъчезарно се усмихна.
— Разбира се. Точно това смятах да направя, но не успях да напъхам в деколтето си дантелата, предназначена да прикрие част от гърдите ми.
Пръстите му болезнено се впиха над лакътя й и тя изохка.
— Забавлявай се колкото можеш на това тържество, защото ще ти е последно — изсъска Клейтън. — Ще останеш в замъка Клеймор до раждането на детето, а аз ще се преместя в Лондон.
Надеждата й я напусна. Уитни се опита да се освободи от желязната хватка, но не успя.
— Моля те, не излагай и двама ни, като оставяш следите на своя гняв по ръката ми — прошепна тя.
— Болката, както и любовта е нещо, което трябва да се споделя — отвърна той и я пусна.
Щом влезе в балната зала, Уитни почувства, че нещо липсва. Трудно й беше да определи какво точно. Може би усещането идваше от това, че всички изглеждаха толкова… нормални. Не, по-скоро полагаха неимоверни усилия да изглеждат нормални.
Емили, която пристигна почти едновременно С тях, даде отговор на въпроса, който измъчваше Уитни.
— Божичко! — възкликна тя, издърпвайки приятелката си настрани. — Свекър ми винаги ще обърка всичко! Не можах да повярвам на ушите си, когато само преди пет минути сподели с мен колко мъки му е коствало, за да я убеди да дойде на бала! Това ще е изненадата за свекърва ми
— За кого говориш? — прошепна Уитни, а сърцето й се сви от предчувствие за наближаваща буря.
— За Мари Сейнт Алерман. Тя е тук! Бащата на Майкъл успял да я уговори да дойде и да пее за свекърва ми. Госпожица Алерман е отседнала в двореца, където има представление утре вечер и…
Уитни не чу останалото. Тялото й затрепери в мига, в който от устата на Емили прозвуча името на най-красивата и най-известната от любовниците на Клейтън. Мари Сейнт Алерман беше в града, под един покрив с бившия си любим! Само преди час той я беше уведомил за решението си да се пренесе в къщата в Лондон. Не помнеше какво отвърна на приятелката си, нито как успя да избегне вниманието на познатите си. Оттегли се в един усамотен ъгъл и с ужас зачака появата на певицата.
Музикантите заеха местата си. Залата утихна. Всички с нетърпение очакваха да видят и чуят жената, известна в цяла Европа с прекрасния си глас и несравнимата си хубост. Обаче повече се вълнуваха от това как ще се държи Клейтън при срещата с бившата си любовница.
Херцогът приближи до Уитни и сдържано й подаде ръка, а после я отведе до пианото.
— Мен ако питате, ничий глас не може да се сравни с този на Сейнт Алерман — отбеляза един възрастен господин, застанал близо до Клейтън. Лицето на херцога се напрегна и Уитни разбра, че присъствието на певицата е изненада за него. Божичко, защо трябваше точно тази вечер да изглежда толкова неустоим? И защо Мари Сейнт Алерман беше толкова красива?
Уитни не можеше да откъсне поглед от русата певица, която заемаше мястото си до пианото. Тялото й беше стройно като на богиня. Поведението й беше на жена, сигурна в красотата си, но не и обсебена от мисълта за нея. А когато запя, залата затаи дъх.
В сравнение с нея Уитни се почувства невзрачна и недодялана. Виеше й се свят. Сега й стана ясно какво означава да си метреса на херцога на Клеймор. Тази жена с усмихнати сини очи беше вкусвала страстните му целувки, беше лежала гола в прегръдките му и беше споделяла екстаза на сливането на телата им. Уитни си даваше сметка, че е бледа като смъртник. Дланите й бяха ледени. Ако останеше още минута тук, щеше да припадне. Ако напуснеше, щеше да даде повод я одумват. Опита се да си вдъхне смелост, като си припомни, че Клейтън беше изоставил тази красавица, за да спечели нея, Уитни. Но това беше отдавна. Сега той я мразеше. Много скоро тялото й също щеше да буди отвращение у него…
Прииска й се да е мъртва. Дори не усети, когато Клейтън хвана треперещата й длан, нито имаше представа от колко време двамата стоят така. Щом осъзна, че той й предлага подкрепата си, вплете пръсти в неговите. Сега поне можеше да си поеме дъх, макар и за миг.
Мари Сейнт Алерман изпя песента си и се поклони, а когато се изправи, очите й срещнаха тези на Клейтън и Уитни усети как между двамата пламна искра.
Обявиха началото на танците. В началото Клейтън не се отделяше от съпругата си и въпреки че не й продумваше и едва я поглеждаше, Уитни беше благодарна за това. Когато обаче я покани на танц, той процеди през зъби: