Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Той се бе въздържал да стори това по свои собствени причини.
И все пак сър Мармадюк хранеше подозрения.
За съжаление той нямаше начин да ги докаже или да ги отхвърли.
Скарт внимателно преглеждаше неговата кореспонденция — под предлог, че върши това по нареждане на краля, а ония от присъствуващите на това събрание, които сър Мармадюк можа след това да види лично, и то като него само подозираха, но не знаеха нищо положително.
Никой от околността не знаеше за случилото се през онази нощ, освен Денси, Уолфорд и Грегъри Гарт.
Денси и дъщеря му отсъствуваха от седмици; неизвестно беше къде са; Уолфорд нямаше работа със сър Мармадюк Уейд, а Грегъри Гарт той изобщо не познаваше.
Рицарят чувствуваше, че свободата му, животът му са поставени на везни.
Едно перце, едно духване и стрелката можеше да се наклони към него.
Нищо чудно, че се страхувате, ужасно се страхуваше.
На небето имаше само едно ясно петънце един маяк, към който се отправяха надеждите му — парламентът.
Този парламент — по-късно известен като „Дългият парламент“, може би най-патриотичното събрание, състояло се досега на този свят — трябваше да започне своите заседания, както и своите борби с престарялата хидра на кралските прерогативи.
На подтиснатите той обещаваше облекчение, на осъдените — помилване, на хвърлените в затвора — възвръщане на свободата.
Но кралското влечуго, макар че вече се гърчеше и беше почти смачкано, все още си служеше с отровните си зъби.
В страната имаше области, където силата му беше необуздана както досега, където то все още можеше да сграбчва, да конфискува и да обезглавява.
Ето защо сър Мармадюк основателно се страхуваше от неговото отмъщение.
И нищо чудно: сър Джон Елиът гаснеше в тъмница, неотмъстени бяха неправдите към Лентал, Лилбърн и Прин, по улиците се разхождаха хора е отрязани уши, поругани и от други осакатявания, самият Холтспър, за когото сър Мармадюк вече знаеше, че е благородният патриот Хенри… беше беглец, вън от законите, който се крие от копоите на омразната кралица!
Добрият рицар приличаше на моряк, попаднал в страшна буря.
Наново свиканият парламент беше спасителната лодка, която се промъква сред вълните, заобиколена от разгневената водна стихия.
Ще издържи ли тя, за да стигне до него и да го спаси?
Или пък беше осъден да я види как се разбива в някоя скала и как благородният й екипаж потъва всред опустошителните вълни?
Да, наистина това беше най-благородният екипаж, който някога е водил кораба на държавата през бушуващата буря и го е извел до спокойно пристанище.
Чуйте само имената им — всяко едно от тях е известно!
Пим, Хемпдън, Холис и Хейзлъриг; лордовете Кимбълтъп, Есекс и Феърфакс; и последният, и най-великият — безсмъртният Оливър Кромуел75.
Това беше велика плеяда от имена, достатъчни, за да вдъхнат доверие и на най-боязливия — и боязливите разчитаха на тях.
Сега — след двеста години, как ви звучат тези имена в сравнение с жалкото име на „Каролус рекс“?
Дори и тогава с всеки изминат ден то губеше своя авторитет.
Настъпваше криза; като че хората се събуждаха от някакъв пиянски сън и думите „вярност към краля“ само им напомняха за подмолно откраднатата им свобода и за правата, които те така безводно изгубиха; криза, в която „крал“ звучеше като „тиранин“, а думата „патриот“ получаваше истинското си значение.
Не бяха те като тъй наречените „държавници“ в наши дни, а истински държавници!
О, днешните използвачи на народни права, хитри мошеници, които умело нагласяват парламентарно болшинство, долнопробни слуги, умели интриганти в държавническото изкуство отрепки на Англия, чиито имена ще бъдат обречени на проклятие още преди нищожният им дъх да е секнал в безславните им ковчези!
Каква разлика между ония дни и днес каква разлика в делата и хората! голяма като разликата между славата и позора!
Това бяха най-величавите родилни мъки, които сърцето на Англия познава в стремежа и за свобода!
Да се надяваме, че няма да са последните.
Да се надяваме, че прехваленият дух на Великобритания — по-нисък сега, откогато и да било — бързо ще възкръсне и ще смачка в прахта демона на робията или в модерния му заместител данъкът; защото, макар и различни по имена, и двата са и основата си едно и също.
Сър Мармадюк седеше в библиотеката ей, както казахме, отдаден на неприятни мисли.
Той не се успокои от това, което един от неговите слуги току-що му извести, че капитан Скарт иска да се види с нето.
— Каква работа може да има той с мене сега? — се запита рицарят, когато му предадоха молбата.
75
Оливър Кромуел (1599—1658) — вожд на английската буржоазна революция от 1641 г. Започнал да подготвя революцията, докато бил член на „Дългия парламент“ — 1640 г. Като капитан от конницата, разбил два пъти роялистите — при Марстоново поле (1644) и при Нейсби (1645). Назначен за генерал, той с въоръжена сила разчиства парламента и учредява Висшия държавен съд, който осъдил Чарлз I на смърт. През 1653 г. парламентът го обявил за лорд-протектор, но той установил лична диктатура, която проправила пътя за реставрирането на кралската династия на Стюартите. Б. пр.