Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Мериън извърна очи към красноречивия молител. Стойката му, изражението на лицето му, развълнуваният тон, с който й се обясняваше, показваха, че той наистина говори сериозно.
Тя не можеше да не забележи, че той я обича. Колкото и да беше лукав характерът на Скарт в други отношения, нямаше никакво съмнение, че искрено я обожава.
Може би тази мисъл я възпря да не отговори възмутено. Защо да се обижда от човек, който така смирено я ухажва, от човек, който е готов да стане неин роб?
Изразът в очите и, предизвикан от положението на нейния обожател, като че ли говореше по-скоро за съжаление, отколкото за негодувание. Но този израз скоро изчезна и бе заменен от съшия безразличен поглед, с който го бе гледала досега.
Тълкувайки неправилно краткия мил поглед, Скарт за миг помисли, че е успял. Но само за миг. Сърцето му се сви, когато забеляза промяната, която настъпи в изражението й; не беше необходимо Мериън да съобщава отказа си с думи.
Слова не биха могли да му кажат по-ясно, че предложението му е отхвърлено. И при все това казано му бе и с думи; и то така лаконично, че не му оставаше нищо друго, освен да се изправи на крака, отново да постави шлема на главата си и да каже сбогом на Мериън Уейд.
Дамата продължи пътя си към своя дом сама, а Скарт остана, мълчалив и неподвижен като статуя, докато тя се изгуби от погледа му. Тогава изражението на лицето му внезапно се промени; истинското му настроение, подтискано до този момент, се освободи от контрола, под който той го държеше, и гласът, и движенията му издадоха ужасната борба на чувства, която се водеше в душата му.
Няма вече да се опитвам да я ухажвам — говореше си той, докато издърпваше юздата от клона. — Не е този начинът, по който трябва да се действува с тази горделива госпожица. Със сила, а не с добрина ще я спечеля ако не нея, то поне ръката и. Ах! А може би и сърцето и? Познавам и други като нея. Няма ли стотици такива в историята? Продължиха ли сабинянките74 да презират своите смели похитители? Не — те станаха любещи съпруги и обикнаха съпрузите си точно за тази постъпка, която според глупците би трябвало да породи тяхната омраза! Кълна се в небето! Аз ще постъпя като тези римски похитители, ако ме доведат до крайност. Благодаря на съдбата! Има още една стрела в моя колчан. Сега ще я поставя на тетивата. Сър Мармадюк вече сигурно е станал — макар че, изглежда, той не е тъй ранобуден като очарователната си дъщеря! Проклятие! Какво може да я е накарало да излезе? Без съмнение, ще науча това е течение на времето, и ако това е…
Той се прекъсна, сякаш някаква идея — необикновено болезнена — внезапно беше спряла дъха му.
— Ако е това — любовница вместо съпруга ще направя аз от Мериън Уейд!
С тази злобна заплаха той скочи нервно на коня и като заби шпорите дълбоко, препусна в бърз галоп нагоре по хълма към къщата.
Глава LVII. Сър Мармадюк в беда
Сър Мармадюк беше в своята библиотека — зает не с книгите, а с мислите си.
Не е необходимо да казваме, че мислите му бяха сериозни. Те бяха дори повече от сериозни — бяха тъжни. Причината сигурно е вече известна или пък лесно може да се отгатне.
При обстоятелствата, които го заобикаляха, благородният рицар имаше не един извор за тревоги. Но един сега надминаваше всички останали — страх за личната му безопасност, в която, естествено, се включваше и щастието на тези, които му бяха скъпи.
Той имаше причини да се тревожи. Знаеше, че се е издал — не само с присъствието си сред съзаклятниците в Стоун Дийн, но и с други действия, които няма да бъдат опростени от Стар Чамбър.
Предположения относно среднощната среща в дома на Холтспър занимаваха мисълта му в този момент.
Арестуването на самия Холтспър на следващата сутрин, толкова скоро след свършването на събранието, беше показателно.
Това показваше — всъщност почти доказваше, че е присъствувал шпионин.
Ако такъв се е намирал между тях — а сър Мармадюк не можеше да дойде до друго заключение, — тогава животът му не струваше повече от живота на човек вече арестуван, разпитан, осъден и качен на гилотината!
Ако е имало шпионин, то той е бил или самият Скарт, или някой, който е във връзка с него — иначе, защо щеше да бъде арестуван Холтспър?
Сър Мармадюк смяташе капитана на кирасирите напълно способен за подобна безчестна постъпка.
Голямото приятелство и любезността на офицера, възмущението му от ролята, която трябваше да играе, не успяваха да заблудят рицаря.
Досега Скарт не му беше показал ни най-малко, че знае нещо.
74
Сабиняни — древен народ от арийски или нелазгийски произход. Обитавали земите край р. Тибър. Римляните ги подчинили в 220 г. пр.н.е. Според преданието римляните поканили сабиняните на едно пиршество, след което отвлекли техните жени и девойки. Но вместо да дойдат до спречкване, те се помирили и така двата народа се слели, Б. пр.