Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Беше събота, 12-ти октомври 1985 година.
За всички нас в Обединените военни сили за специални операции (ОВССО), както и за участващите от военноморския флот (вицеадмирал Дейв Джеремая, неговия щаб и всички екипи от кораба „Саратога“) нещата се развиха много добре. Всички те свършиха изключителна работа с най-голяма вещина и професионална компетентност. Успяхме да доведем до успешен край една много сложна и рискована ситуация.
Когато се приземихме във военновъздушната база „Поуп“, моят помощник ми подаде една карта, от която се виждаше, че макар да бе още 12-ти октомври, вече бяхме пропътували 154 дни през тази година, посетили 15 различни страни и изминали 317 000 километра по въздуха. Някои от тези мисии бяха преминали добре, а други — разочароващо, но всички те представляваха полезен опит във войната срещу тероризма и бяха завързани много тесни приятелства с нашите съюзници.
По-късно научих с радост, че заповеди за арестуването ми са били издадени както в Италия, така и в Египет. Но през следващите две години продължих да изпълнявам мисии и в двете страни, обикновено облечен в комбинезон на летец, без да бъда разпитван или задържан.
Фактически четирийсет и един дни след инцидента с „Акиле Лауро“ се озовахме отново в Сигонела, за да се справим с един полет на „Иджипт Еър“, който бе отвлечен до Малта.
На тази мисия поддържах постоянна радиовръзка с генерал-майор Робърт Уиганд, който бе изпратен в Египет и придружаваше египетската „Сила 777“ в египетски самолет С–130 до Малта за провеждането на спасителна операция за заложниците в египетския пътнически самолет. Боб ми каза, че египтяните поискали помощта ни за превземането на самолета.
Докато подготвяхме хеликоптерите си, за да помогнем на египтяните, капитан Бил Спиърман се появи и каза:
— Твоите приятели искат да те видят долу във ВИП салона на летището.
— Какви приятели? — попитах аз.
— Италианските ти приятели.
— Бил — казах му аз, — нямам време да се занимавам с тях. Имаме отвличане и египтяните се нуждаят от нашата помощ.
— Трябва да се срещнеш с тях — настояваше той.
Продължихме да спорим още няколко минути, докато накрая се съгласих да тръгна с него, но само за десет минути.
И понеже не бях сигурен в намеренията им, реших да взема за компания двама души от специалните сили.
Когато влязох в салона, четирима или петима старши италиански офицери скочиха на крака и казаха:
— Добре дошъл отново! Знаехме, че ще дойдеш!
— Откъде разбрахте?
— Защото самолетът ти използва същата позивна като миналия път — отговориха те усмихнати.
Опасенията ми се оказаха безпочвени. Срещата ни беше много сърдечна. И тогава, когато си тръгвах, италианците заявиха:
— Ние смятаме, че операцията с кораба премина много добре, политиците объркаха нещата.
За нещастие, след като подготвихме един Блекхоук и два от най-добрите ни бойни хеликоптери за полета до Малта, се оказа, че не сме в състояние да помогнем на египтяните.
По-късно научихме, че служител либиец в контролната кула на Малта убедил малтийците да кажат, че помощ може да пристигне само с италиански хеликоптер, съзнавайки напълно колко време ще отнеме получаването на разрешение за това от Рим. Междувременно египтяните осъществиха операцията. Те използваха много повече експлозиви от необходимото, в резултат на което загинаха шейсет пътници, превръщайки това отвличане в най-кървавото до момента.
Последиците
Първоначалните ми опасения за капацитета и отговорността на италианската съдебна система се оказаха безпочвени. Италианските съдебни власти не само бързо изправиха похитителите пред съда, но и разшириха разследването си и успяха да идентифицират мнозина други, участвали в конспирацията, довела до отвличането на „Акиле Лауро“. Разследването беше завършено за рекордно кратко време и делата бяха разгледани в съда „Асизи“ в Генуа през 1986 година.
Бяха издадени следните присъди.
Съдът реши, че ръководителите на ООП са отговорни за всичко:
— Абу Абас: доживотен затвор, задочно;
— Озудин Бадрахам (съучастник от ООП): доживотен затвор, задочно,
— Зиад ал-Омар (съучастник от ООП): доживотен затвор, задочно.
Терористите:
— Маджиад ал-Молки: трийсет години затвор;
— Ибрахим Абдел Атиф: двайсет и четири години затвор;
— Ахмед ал Хасан — петнайсет години затвор;
— Абдула Али Хамад: обвиненията отпаднаха; тогава той беше малолетен.
Съучастници:
— Юсеф Саад: шест години затвор (за снабдяването им със средства и оръжия);