Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Името на розата [Il nome della rosa - bg]
Името на розата [Il nome della rosa - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Името на розата [Il nome della rosa - bg]

Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:

Името на розата [Il nome della rosa - bg]
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 229
Перейти на страницу:

— Добре — продължи Уилям, — щом една личност може да състави лоши закони, не е ли по-добре законите да бъдат съставяни от повече хора? Разбира се, имам предвид земните закони, отнасящи се до правилния ход на земните дела. Бог е заповядал на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, и това е Божи закон; но след това го овластил, какво ти — подканил — да даде имена на нещата, като по този въпрос дал пълна свобода на своя земен поданик. И наистина, макар някои днес да казват, че имената са следствие от вещите, книгата Битие е твърде ясна по този въпрос: Бог е завел при човека всички полски животни и небесни птици, за да види как ще ги нарече той, та както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. И макар първият човек да е бил толкова съобразителен, че да нарече — на райския си език — всяко нещо и всяка твар според тяхната природа, това не значи, че той не е упражнявал нещо като суверенно право, когато е измислял име, което според него е прилягало най-добре на тази природа. Защото вече се знае, че различни са имената, които хората налагат, за да обозначават понятията, а единствено понятията — знаци за нещата — са еднакви за всички. Така че думата „nomen“, произлиза сигурно от „nomos“, сиреч закон, тъй като именно имената се определят от хората свободно, тоест по свободно и всеобщо съгласие.

Присъстващите не се осмелиха да спорят върху това научно доказателство.

— И така — заключи Уилям, — става ясно, че законодателстването за нещата на тази земя, а следователно и за нещата в градовете и кралствата, няма нищо общо със съхраняването и разпореждането със словото Божие — неотменими привилегии на църковната йерархия. Нещастни са неверниците — рече Уилям, — загдето нямат подобна авторитетна власт, която да им тълкува Божието слово (и всички съжалиха неверниците). Но дали това ни дава основание да твърдим, че неверниците не проявяват стремеж да съставят закони и да ръководят своите дела посредством правителства, крале, императори или разните им там султани или халифи? Би ли могло да се отрече, че мнозина римски императори — нека си припомним Траян — са упражнявали мъдро светската си власт? А кой е дал и на езичниците, и на неверниците тази природна способност да творят закони и да живеят в политически общности? Дали техните лъжовни божества, които неизбежно не съществуват (или не съществуват неизбежно, както и да речем да тълкуваме тази модалност)? Разбира се, че не. Тази способност им е дадена само от Бога на войнствата, от Бога на Израел, отец на нашия Бог Иисус Христос… Чудесно доказателство за милостта Божия, дарила със способността да съди за политическите неща и тогова, който не признава властта на римския папа и не изповядва същите свети, сладостни и страшни тайнства на християнството! Но какво по-добро доказателство от това, че светската власт и светското законодателство нямат нищо общо с църквата и закона на Иисуса Христа, че те са били утвърдени от Бога, без да бъдат потвърдени от църквата, още преди появата на светата ни религия?

И отново се изкашля, но сега се прокашляха и други. Мнозина от присъстващите започнаха да се въртят на креслата си и да се прокашлят. Видях как кардиналът облиза устни и прикани Уилям с настойчив, но любезен жест, да говори по същество. Уилям пристъпи към заключителната част от неопровержимото си слово, заключения, които вече всички — дори тези, които не ги споделяха — сметнаха за най-неприятната част от това слово. И така, Уилям каза, че според него изводите му били подкрепяни от самия пример, даден ни от Христос, който не бил дошъл на този свят, за да командва, а за да се подчинява съобразно с условията, които е заварил на този свят, поне що се отнася до законите на Цезар. Христос не е искал апостолите да командват и властват, затова било разумно наследниците на апостолите да бъдат освободени от всякаква светска власт, свързана с принуда. Ако папата, епископите и свещениците не бъдат подчинени на светската, упражняваща принуда власт на княза, това ще подрони авторитета на княза, а с това и реда, който, както бе доказано преди малко, е установен от Бога. Разбира се, продължи Уилям, трябва да имаме предвид и много деликатни случаи, като случая с еретиците, защото по тяхната ерес може да се произнася само църквата, която е пазителка на истината, но все пак светската власт е единствената, която е властна да предприема действия. Когато църквата открие еретици, тя трябва да уведоми княза, защото той трябва да знае какво вършат неговите поданици. Но как ще трябва да постъпи князът с един еретик? Да го съди в името на Божията правда, на която не е пазител? Князът може и трябва да осъди еретика, ако това, което той върши, вреди на всеобщото съжителство, сиреч, ако еретикът утвърждава ереста си, като избива или потиска тези, които не я споделят. Но властта на княза стига дотук, защото никой човек на тази земя не може да бъде принуждаван с изтезания да следва напътствията на Евангелието; в противен случай какво ще стане с тази свобода на волята, съобразно чиито прояви после всеки от нас ще бъде преценяван на онзи свят? Църквата може и трябва да предупреждава еретика, че той излиза от общността на вярващите, но не може да го съди тук, на земята, и да го принуждава да върши нещо против собственото му желание. Ако Христос е искал неговите свещенослужители да имат принудителна власт, той е щял да даде ясни указания, както е постъпил Мойсей244 със стария закон. Но не го е сторил. Значи не е искал. Или може би някой иска да каже, че той е желаел това, но през трите години на проповеди или не е имал време, или не е могъл да го каже? Правилно е, дето не е пожелал това, защото, ако би го пожелал, тогава папата щеше да може да налага волята си на краля, а християнството нямаше да бъде закон на свободата, а непоносимо робство.

вернуться

244

Мойсей (XIII в. пр.н.е.) — пророк, вожд и законодател на еврейския народ. Даденият от него закон се определя като стар в сравнение с учението на Иисус Христос, което е „нов завет“.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 229
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)