Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Добре — продължи Уилям, — щом една личност може да състави лоши закони, не е ли по-добре законите да бъдат съставяни от повече хора? Разбира се, имам предвид земните закони, отнасящи се до правилния ход на земните дела. Бог е заповядал на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, и това е Божи закон; но след това го овластил, какво ти — подканил — да даде имена на нещата, като по този въпрос дал пълна свобода на своя земен поданик. И наистина, макар някои днес да казват, че имената са следствие от вещите, книгата Битие е твърде ясна по този въпрос: Бог е завел при човека всички полски животни и небесни птици, за да види как ще ги нарече той, та както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. И макар първият човек да е бил толкова съобразителен, че да нарече — на райския си език — всяко нещо и всяка твар според тяхната природа, това не значи, че той не е упражнявал нещо като суверенно право, когато е измислял име, което според него е прилягало най-добре на тази природа. Защото вече се знае, че различни са имената, които хората налагат, за да обозначават понятията, а единствено понятията — знаци за нещата — са еднакви за всички. Така че думата „nomen“, произлиза сигурно от „nomos“, сиреч закон, тъй като именно имената се определят от хората свободно, тоест по свободно и всеобщо съгласие.

Присъстващите не се осмелиха да спорят върху това научно доказателство.

— И така — заключи Уилям, — става ясно, че законодателстването за нещата на тази земя, а следователно и за нещата в градовете и кралствата, няма нищо общо със съхраняването и разпореждането със словото Божие — неотменими привилегии на църковната йерархия. Нещастни са неверниците — рече Уилям, — загдето нямат подобна авторитетна власт, която да им тълкува Божието слово (и всички съжалиха неверниците). Но дали това ни дава основание да твърдим, че неверниците не проявяват стремеж да съставят закони и да ръководят своите дела посредством правителства, крале, императори или разните им там султани или халифи? Би ли могло да се отрече, че мнозина римски императори — нека си припомним Траян — са упражнявали мъдро светската си власт? А кой е дал и на езичниците, и на неверниците тази природна способност да творят закони и да живеят в политически общности? Дали техните лъжовни божества, които неизбежно не съществуват (или не съществуват неизбежно, както и да речем да тълкуваме тази модалност)? Разбира се, че не. Тази способност им е дадена само от Бога на войнствата, от Бога на Израел, отец на нашия Бог Иисус Христос… Чудесно доказателство за милостта Божия, дарила със способността да съди за политическите неща и тогова, който не признава властта на римския папа и не изповядва същите свети, сладостни и страшни тайнства на християнството! Но какво по-добро доказателство от това, че светската власт и светското законодателство нямат нищо общо с църквата и закона на Иисуса Христа, че те са били утвърдени от Бога, без да бъдат потвърдени от църквата, още преди появата на светата ни религия?