Името на розата [Il nome della rosa - bg]

Другите минорити се втурнаха в защита на своя събрат, авиньонците сметнаха за нужно да подкрепят доминиканеца; последва (Господи, смили се над най-добрите измежду твоите чада!) разпра, която абатът и кардиналът напразно се опитаха да прекратят. В последвалата бъркотия миноритите и доминиканците си отправиха взаимно такива тежки обвинения, сякаш всеки от тях беше християнин, който се бори със сарацините. Единствените, които останаха по местата си, бяха, от едната страна Уилям, а от другата — Бернар Ги. Уилям изглеждаше натъжен, докато Бернар изглеждаше доволен, ако белег за подобно доволство можеше да се смята сдържаната усмивка, която разтягаше устните на инквизитора.

— Няма ли по-подходящи доводи — запитах аз моя учител, докато епископът на Албореа скубеше брадата на епископа на Кафа, — за да се докаже или отрече бедността на Христа?

— Добри ми Адсон — рече Уилям, — ти можеш да твърдиш и двете неща; но никога, изхождайки от Евангелието, не ще успееш да установиш дали и до каква степен Христос е смятал за своя собственост дрехата, която е носел и която после може да е хвърлял, след като се е похабявала. Ако искаш да знаеш, учението на Тома Аквински за собствеността е по-смело от нашето — на миноритите — учение. Ние заявяваме: не притежаваме нищо: всичко ни е дадено за ползване. А той твърдеше: смятайте се за притежатели, стига да разрешавате на някой, който няма нещо от това, което вие притежавате, да го ползва, и то по задължение, а не по милост. Но въпросът не е дали Христос е бил беден, а дали църквата трябва да бъде бедна. А да бъде бедна, не означава толкова да притежава или не някой дворец, а да притежава или да се откаже от правото да законодателства по земните работи.

— Значи затова — рекох аз — императорът държи толкова много на проповедите на миноритите за бедността.

— Така е. Миноритите подпомагат императора против папата. Но за Марсилий и за мен играта е двойна; бихме искали линията на империята да следва нашата линия и да служи на нашите разбирания за управлението на хората.

— Ще кажете ли това, когато вземете думата?

— Ако го кажа, ще изпълня моята мисия — да изразя становището на имперските теолози. Но кажа ли го, моята мисия ще пропадне, защото аз би трябвало да направя така, че да последва втора среща в Авиньон, а не мисля, че Йоан ще се съгласи да отида там и да приказвам тия неща.

— Тогава?

— Тогава значи, че съм в плен на двете противоречащи си сили, като магаре, което не знае от кой от двата чувала сено трябва да яде. Там е работата, че условията още не са назрели. Марсилий бленува за преустройство, което сега е невъзможно, а Лудвиг не е по-добър от своите предшественици, въпреки че сега-засега е единствената опора срещу такъв негодник като Йоан. Може би ще се наложи да говоря, стига тия да не се изпотрепят взаимно. За всеки случай, Адсон, ти пиши, та поне да остане някаква следа от това, което става днес.