Кралят на казиното

— Не, нямал съм тази чест да се запозная лично — учтиво отговори Николай Василиевич.

— Делова жена, с характер. Може и да е попрегрешила нещичко, обаче не толкова, че да я включват в делото. Нали всички сме хора, всички грешим.

— Аз, другарю генерал-полковник, не съм вземал рушвети, нямам влогове в чужди банки, нито пък съм бил съучастник в убийство, което не засяга държавните интереси. А още по-малко пък имам връзки с всепризнати бандити, на които да съдействам да си въртят далаверите.

— Че за какви пък толкова далавери е съдействала вицепремиерката? — прелисти някои от материалите директорът. — Не виждам нещо. Къде ги тези доказателства, а?

— Трябва да се запознаете и с наказателното производство, което води старши-следователят по особено важни дела при Главна прокуратура Турецки.

— Добре де, ще го прегледам по-после. В какво е уличена?

— Чрез специални разрешителни и други документи, под писани от вицепремиерката, в страната са внасяни наркотични средства, а по-точно — хероин.

— Откъде?

— От Хонконг, където този бандит е установил тесни контакти с триадите… Това са организации от типа на нашите мафиотски структури — поясни Самсонов, забелязал недоумение в очите на началника. — Там се перат така наречените мръсни пари, добити по престъпен начин…

— Доста обстойно и подробно обяснявате — с ехидна нотка в гласа отбеляза директорът на ФСБ.

— Мога и по-накратко. Вицепремиерът Лариса Ивановна Стрелникова беше тясно свързана с една престъпна група и вземаше участие както в прането на мръсни пари, така и във вноса на хероин в Русия, чиято доставка осигуряваше в Хонконг всепризнатият бандит по прякор Монголеца.

— Има ли доказателства?

— Има. Пак така в делото, с което се занимава Турецки.

— Що за човек е тоя Турецки?

— Талантлив следовател, чудесен човек, обича понякога и да си пийне — усмихна се Самсонов. — Впрочем навремето той води делото за небезизвестния генерал от държавна сигурност Касарин1.

— Има голяма разлика между един генерал и един вицепремиер — намръщено промърмори шефът.

„Ето че се разчурулика — с удоволствие си помисли Самсонов. — Притиснали са те, господин директор, ох, как са те притиснали само! И сега хем те сърби, хем те боли, хем няма накъде да мърдаш!“

— Напълно съм съгласен с вас — каза той на глас.

— Значи обичал да си пийва? — усмихна се шефът.

— Това не пречи на работата му.

— Да бяхте го поканили да пийнем заедно.

— Ще му предам вашата покана.

— Турецки, Турецки… Как така не го познавам аз тоя човек. Интересно… Вече завършил ли е следствието?

— Мисля, че не, другарю генерал-полковник. Все още провежда следствени мероприятия.

— Тогава ще поговоря с главния прокурор — внушително обяви директорът.

— Законът е един. И всички ние сме слуги на закона — твърдо каза Самсонов.