Тревожна кръв [bg]

– Има някакъв смисъл в тях, макар и не в общоприетото значение на думата – каза Робин, когато отминаха чудатите създания. – Неслучайно са оцелели във времето.

– Да – подхвърли Страйк. – Хората винаги са готови да вярват в стари измислици.

За негово облекчение, Робин се усмихна. Влязоха в кафе с бели стени, малки прозорци с цветни стъкла и мебелировка от тъмен дъб.

– Намери някоя дискретна маса, аз ще ида да взема нещо. Какво ще пиеш, кафе?

Робин избра безлюдно странично сепаре, седна на маса до един от прозорците с цветни стъкла и зачете брошурата с историята на двореца, която получиха на касата заедно с билетите си. Научи, че някога рицарите на свети Йоан са владели земята, на която стоеше дворецът, което обясняваше кръста на калдъръма, че кардинал Уолси е дал двореца на Хенри VIII в напразен опит да спре намаляването на влиянието си. Но когато стигна до момента как духът на деветнайсетгодишната Катрин Хауърд обитавал Призрачната галерия, където тя уж тичала и пищяла с неспиращите във времето молби към съпруга си да не ѝ отсича главата, Робин затвори брошурата, без да дочете останалото. Страйк дойде с кафетата и я завари със скръстени ръце и втренчена в нищото.

– Всичко наред ли е? – попита я.

– Да, просто си мислех за зодии.

– Още ли? – направи лека гримаса Страйк.

– Юнг твърди, че това е първият опит на човека за психология. Знаеше ли това?

– Не го знаех – отвърна Страйк и се настани срещу нея. Наясно бе, че Робин е учила психология в университета, преди да го напусне преждевременно. – Но нямаме извинение да ги употребяваме все още сега, когато вече имаме истинска психология, нали?

– Фолклорът и суеверията не са изчезнали. Никога не изчезват. Хората имат нужда от тях – каза тя и отпи от кафето си. – Мисля, че един изцяло научен свят би бил твърде студено място. Юнг говори също за колективното подсъзнание. За архетипите, криещи се у всички нас.

Страйк, чиято майка се бе погрижила той да прекара голяма част от детството си сред мъглата на тамян, мръсотия и мистицизъм, отсече:

– Е, аз пък съм от отбора на рационалистите.

– На хората им харесва да се чувстват свързани с нещо по-голямо – каза Робин и погледна към дъждовното небе навън. – Според мен това те прави по-малко самотен. Астрологията те обединява с Вселената, с древните митове и идеи...

– ... и междувременно подхранва егото ти – вметна Страйк. – Кара те да се усещаш по-малко незначителен. „Вижте колко специален ме изкарва Вселената.“ Не се връзвам на идеята, че имам повече общо с другите хора, родени на двайсет и трети ноември, както и не смятам, че бидейки родом от Корнуол, съм по-добър от човек, роден в Манчестър.

– Никога не съм казвала...

– Ти не си, но най-старият ми приятел Дейв Полуърт точно това твърди.

– Онзи, дето се нервира, че на опаковките с ягоди го няма корнуолския флаг?