Тревожна кръв [bg]

– Идвала ли си тук преди? – попита Страйк, когато Робин спря на паркинга на „Хамптън Корт“.

Беше мълчала, откакто ѝ каза за филма, и сега той се опитваше да стопи напрежението.

– Не.

Слязоха от ландроувъра и поеха през паркинга под студения дъжд.

– Къде точно ще се видим със Синтия?

– В „Прайви Китчън Кафе“ – отвърна Робин. – Предполагам, че ще ни дадат карта на касата за билети.

Тя знаеше, че Страйк няма вина за филма, скрит на тавана на Грегъри Талбът. Не той го бе сложил там и не той го бе крил четиресет години. Нямаше как да е знаел, когато го бе поставил в стария проектор, че ще види ужасната агония на обречена жена. Не би искала от него да премълчи истината за видяното. И все пак сухото му, лишено от емоции описание бе наранило Робин. Рационално или не, диреше да улови някакъв знак, че то го бе разтърсило, отвратило или ужасило.

Но може би това бе нереалистично. Той бе служил като военен полицай дълго преди Робин да го познава и там се бе научил на емоционално изолиране, за което Робин понякога му завиждаше. Зад преднамерено спокойната си фасада Робин се чувстваше омерзена и потресена и искаше да знае, че когато Страйк бе гледал последните мигове на умиращата жена, я бе приел като не по-малко реален човек от самия себе си.

Някаква си проститутка.

Стъпките им отекваха по мокрия асфалт, а пред тях се издигаше големият дворец от червени тухли и Робин, която искаше да прогони от ума си ужасяващите образи, се опита да си припомни всичко, което бе знаела някога за Хенри VIII, този едър и жесток владетел от династията на Тюдорите, обезглавил две от шестте си съпруги, но вместо това, кой знае защо, ѝ хрумна за Матю.

След като Робин бе брутално изнасилена от мъж с маска на горила, който се бе спотайвал под стълбището на общежитието ѝ, Матю се бе показал добър, търпелив и пълен с разбиране. Адвокатката на Робин може и да бе в недоумение защо Матю проявяваше отмъстителност при развод, който би трябвало да е ясен и лесен случай, но Робин вече бе започнала да проумява какъв дълбок шок е изживял Матю от края на брака им, тъй като бе вярвал, че му се полага безгранична благодарност, задето ѝ е помогнал да преодолее най-тежкия период в живота си. Убедена бе, че според него тя му е била задължена навеки.

В очите ѝ запариха сълзи. Наклони чадъра си, така че Страйк да не вижда лицето ѝ, и няколко пъти примигна, за да ги отпъди.

Вървяха мълчаливо през пространството, настлано с калдъръм, докато Робин внезапно не се закова на място. Страйк, на когото никога не му бе драго да се движи по неравни повърхности заради протезата, не възразяваше да поспре, но леко се разтревожи да не предстои нервно избухване от нейна страна.

– Виж това – посочи тя лъскавите и мокри камъни пред себе си.