Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Тривайз се позахили.
— Има я. Хващам се на бас. Само кажи какво залагаш.
87
— Губиш — отнесено заяви съветникът. — Какво реши да заложиш?
— Нищо. Не приех облога — отвърна Блис.
— Все тая. И без друго не бих поискал да ти взема съкровищата.
Намираха се на около 10 милиарда километра от слънцето. То все още приличаше на звезда, но яркостта му бе близо 1/4000 от тази на едно средно голямо небесно светило, гледано от повърхността на някой обитаем свят.
— В момента, благодарение на увеличението, можем да видим две планети — докладва Тривайз. — От измерените им диаметри и от спектъра на отразената светлина е съвсем очевидно, че са газови гиганти.
Корабът бе доста извън планетарната равнина и Блис и Пелорат, които се вглеждаха през рамото му в екрана, установиха, че са се втренчили в два мънички полумесеца зеленикава светлина. По-малкият от тях бе в по-пълна фаза.
— Янов! — обади се Тривайз. — Нали се твърди, че около земното слънце трябва да има четири газови гиганта?
— Тъй е според легендите — съгласи се Пелорат.
— Най-близо разположеният до слънцето от четирите е и най-големият, а следващият има пръстени. Така ли е?
— Големи, забележими пръстени, Голан. Да. Все пак, стари друже, не е зле да посмалиш малко заради преувеличението при разказването и преразказването на една легенда. Ако не открием планета с изключителна пръстенова система, не мисля, че трябва да го приемем като сериозен довод, че това не е звездната система на Земята.
— Въпреки всичко двете планети, които виждаме, може да са по-отдалечените, а по-близките да се намират от другата страна на слънцето и да са прекалено далеч от нас, за да бъдат локализирани. Ще трябва да се приближим още — и то от срещуположната спрямо звездата страна.
— Това може ли да стане при наличието на голямата й маса?
— Сигурен съм, че ако прояви разумна предпазливост, компютърът ще се справи. Ако обаче прецени, че опасността е прекалено сериозна, ще откаже да ни премести и тогава ще трябва да се придвижим на по-малки стъпки.
Умът му даде нарежданията си и видимото поле на екрана се промени. Звездата рязко увеличи яркостта си, а сетне се измести, тъй като следвайки инструкциите, компютърът запретърсва небето за друг газов гигант.
Скоро търсенето се увенча с успех.
И тримата зрители сякаш се вцепениха, докато умът на Тривайз, почти безпомощен от удивление, правеше напразни опити да изиска от компютъра още по-голямо увеличение.
— Невероятно — ахна Блис.
88
Пред тях бе газов гигант, който се виждаше под такъв ъгъл, че по-голямата му част бе осветена от слънцето. Около него се извиваше широк и блестящ пръстен, килнат тъй, че отразяваше слънчевата светлина. Беше по-ярък, от самата планета и на една трета от широчината си разделен на две с тясна линия.
Тривайз моментално поиска максималното възможно увеличение и пръстенът се разпадна на пръстенчета — тесни и концентрични, проблясващи на слънцето. На екрана сега се виждаше само част от пръстеновата система, а самата планета бе извън него. След новата заповед на съветника в единия му ъгъл се обозначи и показа миниатюрно изображение — планетата и пръстените при по-малко увеличение.
— Това нещо обичайно ли е? — попита почти със страхопочитание Блис.
— Не — отговори Тривайз. — Почти всеки газов гигант има пръстени от уловена материя, но те обикновено са неясни и тесни. Никога нито съм виждал, нито съм чувал за подобно нещо!
— Очевидно този е гигантът с пръстените — каза Пелорат, — за който говорят легендите. Ако наистина е уникално явление…
— Наистина е уникално — доколкото ми е неизвестно на мен или на компютъра — отвърна Тривайз.
— Тогава това трябва да е планетната система, включваща Земята. Положително никой не може да измисли подобна планета. Трябва да я видиш, за да си в състояние да я опишеш.
— Сега съм готов да повярвам на всичко — заяви съветникът, — което твърдят твоите легенди. Тази ще да е шестата планета, а Земята би трябвало да е третата?
— Точно така, Голан.
— Значи, намираме се на по-малко от един и половина милиарда километра от нея, а още не са ни спрели. Когато се приближавахме към Гея, тя ни спря.
— Спряхме ви, когато бяхте по-близо до нас — възрази Блис.
— Добре — кимна Тривайз, — но аз мисля, че Земята е по-могъща от Гея и приемам случващото се за добър знак. Щом досега не са ни спрели, може би тя не възразява срещу нашето приближаване.
— Или пък тук няма никаква Земя — добави Геянката.
— Този път ще посмееш ли да се хванеш на бас? — неумолимо контрира Тривайз.