Фондация и Земя

Геянката тихо попита:

— Какво има, миличко?

— Защо Тривайз толкова много не ме харесва, Блис? — промълви хлапето.

— Мислиш, че не те харесва?

— Той ме гледа раздразнително… Това ли е вярната дума?

— Би могла да е тя.

— Когато съм близо до него, той ме гледа раздразнително. Лицето му винаги леко се изкривява.

— Сега на Тривайз не му е леко, Фалъм.

— Понеже търси Земята?

— Да.

Соларианчето помисли малко и добави:

— Особено раздразнителен става, когато преместя нещо с ума си.

Блис присви устни.

— Не ти ли казах, че не трябва да го правиш, още повече когато Тривайз е наблизо?

— Вчера бях тук, в тая стая, а той бил до вратата, само че аз не съм го забелязала. Не знаех, че ме е наблюдавал. Играех си с един от Пеловите книгофилми — опитвах се да го накарам да застане на ръб. Нищо лошо не съм правила…

— Фалъм, това го изнервя и аз не желая ти да го вършиш, без значение дали той те гледа или не.

— Да не би да се изнервя, защото не може да го направи?

— Възможно е.

— А ти можеш ли?

Блис бавно поклати глава.

— Не, не мога.

— Но ти не се изнервяш, когато го правя. Пел също не се изнервя.

— Хората са различни.

— Знам! — натърти хлапето с изненадваща ожесточеност, която накара Блис да се намръщи.

— Какво знаеш, Фалъм?

— Аз съм различна.

— Разбира се, нали това казах току-що. Хората са различни.

— Същността ми е различна. Аз мога да местя нещата.

— Вярно е.

С нотка на предизвикателство малката заяви:

— Аз трябва да местя нещата, Блис. Тривайз няма защо да ми се сърди заради туй, а ти не би следвало да ме спираш.

— Но защо трябва да го правиш?

— Това е упражнение. Тренировка… тъй ли е правилната дума?

— Не съвсем. Тренировка.

— Да. Джемби винаги казваше, че аз трябва да тренирам моите… моите…

— Преобразувателни мозъчни дялове?

— Да. И да ги направя силни. Та после, като порасна, да мога да захранвам всички роботи. Дори и Джемби.

— Фалъм, кой е захранвал роботите, след като не си го правила ти?

— Бандър — соларианчето произнесе името като банален факт от битието си.

— Ти познаваше ли Бандър?

— Разбира се. Гледала съм го много пъти. Аз щях да бъда следващият владетел на имението. Имението Бандър щеше да стане имението Фалъм. Така ми обясни Джемби.

— Имаш предвид, че Бандър е идвал в твоето…

От потрес устните на детето очертаха почти идеална окръжност. Със задавен глас то каза:

— Бандър никога не би дошъл… — дъхът му за момент секна, а после с известно усилие отрони:

— Гледала съм изображението на Бандър.

Блис колебливо попита:

— Как се отнасяше Бандър към теб?

Фалъм я стрелна леко озадачено.

— Питаше ме дали имам нужда от нещо, дали ми е добре. Само че Джемби беше до мен, така че аз никога нямах нужда от нищо и винаги ми беше добре.

Главицата й се приведе и тя се втренчи в пода. После затули с длани очи и изхлипа:

— Обаче Джемби спря. Мисля, че понеже Бандър… също е спрял. Не е ли тъй?